1 Ленивият прилича на нечист камък: всякой ще освирка безславието му.
2 Ленивият прилича на волски тор: всякой, който го подигне, ще отърси ръка.
3 Раждането на невъзпитан син е срам за бащата, а дъщеря невъзпитана се ражда за унижение.1
4 Разумна дъщеря ще си придобие мъж, а безсрамната е тъга за оня, който я е родил.
5 Безочливата позори баща и мъж, и от двамата ще бъде презирана.
6 Не навреме приказка е също, каквото музика във време на печал; а наказание и учене на мъдрост е прилично за всяко време.2
7 Да поучаваш глупав е също, каквото да слепяш чирепчета, или да събуждаш заспал от дълбок сън.
8 Да разказваш нещо на глупав е също, каквото да разказваш на задрямал, който на свършека пита: какво?
9 Плачи над умрял, защото светлината е изчезнала за него; плачи и над глупав, защото разумът е изчезнал за него.3
10 По-малко плачи над умрял, защото той се е успокоил, а лошият живот на глупав е по-лошо от смърт.4
11 Плачи за умрял седем дена, а за глупав и нечестив - през всички дни на живота му.5
12 С безразсъден много не говори, и при неразумен не ходи;
13 пази се от него, за да нямаш неприятности и да се не оцапаш от спречкване с него;
14 отклони се от него, - и ще намериш покой и не ще бъдеш огорчен от безумието му.
15 Що е по-тежко от олово? и какво е името му, ако не глупец?6
16 По-леко е да понесеш пясък и сол и груда желязо, нежели безсмислен човек.7
17 Както яко свързаните дървета на къщата не й дават да рухне при сътресение, тъй и утвърденото върху обмислен съвет сърце не ще се разклати във време на страх.
18 Утвърденото на разумно размишление сърце е като ваяно украшение върху издялана стена.8
19 Подпорка, поставена нависоко, не ще устои против вятъра:
20 тъй боязливо сърце, при глупаво размишление, не ще устои против страх.9
21 Който нанася удар на окото, предизвиква сълзи, а който нанася удар на сърцето, възбужда болезнено чувство.
22 Който хвърля камък на птици, ще ги разпъди; а който хули приятел, ще скъса приятелство.
23 Ако си извадил меч срещу приятел, не се отчайвай, защото е възможно да се възвърне приятелството.
24 Ако си отворил уста против приятел, не бой се, защото е възможно помирение.10
25 Само хула, гордост, издаване тайни и коварно злодейство могат да отпъдят всеки приятел.
26 Придобивай доверие у ближния, докле е сиромах, за да се радваш заедно с него, кога бъде богат:
27 оставай с него във време на скръб, за да имаш участие в наследието му.
28 Преди пламък в печката се явява пара и дим; тъй и преди кръвопролитие - свада.
29 Да браня приятел не ще се посрамя и от лицето му не ще се скрия;
30 ако пък ми се случи чрез него зло, то всеки, който чуе, ще се предпазва от него.
31 Кой ще ми даде стража за устата ми и печат на благоразумие върху устните ми, за да не падна чрез тях, и да ме не погуби езикът ми!11
5 Бит. 50:10, Числ. 19:11, 2 Царств. 11:27
10 Сир. 27:17