1 Кой ще се насити да гледа величието на висотата, твърдта на чистотата, вида на небето в славно явление!1
2 Слънцето, кога се явява, възвестява за тях при изгрева: чудно създание, дело на Всевишния!2
3 На пладне то изсушава земята, и пред неговия пек кой ще устои?3
4 Разпалят горнила за топилни работи, но слънцето тройно по-силно нагорещява планините: дишайки огнен пламък и изпускайки бляскави лъчи, очи ослепява.
5 Велик е Господ, Който го е сътворил, и по Негова дума то бързо отминава пътя си.4
6 И месечината служи на всички в свое време да посочва времената и да бъде белег на века:5
7 по месечината определяме празника; светлината й се намалява, след като достигне пълнотата си;
8 месецът се нарича по нейно име; тя чудно нараства в промяната си;
9 тя е глава на горните чинове: свети по твърдта небесна;
10 тя е хубост на небето, слава на звездите, бляскава украса в Господните висини!
11 Според словото на Светия звездите стоят по чин и не се уморяват в своята стража.
12 Погледни дъгата - и прослави нейния Сътворител: прекрасна е тя в своето сияние!6
13 С величествения си кръг тя обгръща небето: прострели са я ръцете на Всевишния.7
14 По Негова повеля снегът скоро се сипе, и бързо святкат мълниите на Неговия съд.
15 Отварят се съкровищници, и из тях излитат облаци като птици.
16 Със Своето могъщество Той укрепява облаците и се разбиват камъните на градушката;
17 от погледа Му треперят планините и по Негова воля вее южният вятър.8
18 Гласът на гръма Му, северната буря и вихърът докарват в трепет земята.
19 Той сипе сняг подобно на ниско хвърчащи крилати и падането на снега е като налитащи скакалци;
20 на хубавата му белина окото се учудва, и пред валежа му сърцето се изумява.
21 И като сол разсипва Той по земята скреж, който, като замръзне, става иглест.9
22 Духне северният студен вятър, - и от водата става лед: той се разстила по цялото водно вместилище, и водата се облича като в броня.
23 А южният вятър пояжда планините, и изгаря пустинята и като огън опаля тревата.
24 Но за бързо изцеление над всичко служи мъглата; падащата роса прохлажда от пек.
25 С повелята Си Господ укротява бездната и насажда в нея острови.10
26 Плаващите по море разказват за опасностите по него, а ние се чудим на онова, що слушаме с ушите си:11
27 защото там има необикновени и чудни дела, разнообразни всякакви животни, разни чудовища.12
28 Чрез Него всичко успешно достига своето назначение, и всичко се държи чрез Неговото слово.13
29 Много може да кажем, и все пак не ще Го постигнем, и краят на думите е: Той е всичко.
30 Де ще вземем сила, за да Го прославим? защото Той е по-високо от всичките Си дела.14
31 Страшен е Господ и твърде велик, и дивно е Неговото могъщество!15
32 Прославяйки Господа, хвалете Го, колкото можете, но и след това Той ще бъде по-горе;
33 и като Го величаете, прибавете сили; но не се трудете, защото не ще постигнете.
34 Кой Го е видял, и кой ще обясни? Кой ще Го прослави, какъвто си е?16
35 Много има скрито, което е по-велико от това; защото ние виждаме малка част от делата Му.17
36 Всичко Господ е сътворил, и на благочестивите е дарувал мъдрост.18
3 Пс. 18:7
8 Наум 1:5
10 Иов 38:10
11 Пс. 106:23
12 Пс. 103:25
13 Пс. 32:6, Деян. 17:28, Евр. 1:3
15 Пс. 95:4
16 Пс. 105:2
17 1 Кор. 13:9
18 Пс. 24:14