1 Симон, син на Ония, велик свещеник, приживе поправи дома и в дните си постегна храма:1
2 от него бе турена основа за двойно възвишение - издигане висока ограда на храма;
3 в негови дни бе намален водоемът, окръжността на медното море;
4 за да предпазва народа си от бедствие, той укрепи града против обсада.
5 Колко величествен биваше той сред народа, кога излизаше иззад завесата на храма!
6 Той бе като утринна звезда сред облаци, като месечина пълна в дните си;
7 като слънце, светнало над храма на Всевишния, и като дъга, светнала във величествени облаци;
8 като трендафилов цвят в пролетни дни, като кринове при водни извори, като клонче ливан в летни дни;
9 като огън със смирна в кадилница,
10 като кован златен съд, украсен с всякакви драгоценни камъни;
11 като маслина с плодове и като кипарис, който се издига до облаците.
12 Кога вземеше великолепната одежда и се облечеш в пълно величествено украшение, той, възлизайки към светия жертвеник, с блясък освещаваше навред светилището.2
13 Също, кога вземеше жертвените части из ръцете на свещениците, стоейки при огъня на жертвеника, -
14 наоколо му беше венец от братята, като кедрови издънки на Ливан, и те го окръжаваха като финикови стъбла,
15 и всички синове Ааронови в своята слава, с принос Господу в ръцете им пред цялото събрание на Израиля.
16 За довършване службите на олтара, за да увенчае приноса на Всевишния Вседържител,
17 той простираше ръката си към жертвената чаша, сипваше в нея гроздова кръв и я изливаше при подножието на жертвеника за благоухание на Вишния Всецар.
18 Тогава синовете Ааронови възкликваха, тръбяха с ковани тръби и издаваха висок глас за спомен пред Всевишния.3
19 Тогава цял народ заедно бързаше да падне ничком на земята, за да се поклони на своя Господ, Вседържител, Бог Вишни;
20 а песнопевците Го възхваляваха с гласовете си; в пространния храм се разнасяше сладко пение,
21 и народът се молеше на Господа Всевишни с молитва пред Милосърдния, докле се извършваше славославие Господу, - и тъй завършваха те Нему службата.
22 Тогава, като слезеше, подигаше ръце над цялото събрание синове Израилеви, за да преподаде с устата си благословението на Господа и да се похвали с Неговото име;4
23 народът повтаряше поклоните, за да приеме благословението от Всевишния.
24 И днес всички благославяйте Бога, Който върши навред велики дела, Който е продължил дните ни от утробата и постъпва с нас по Своята милост:5
25 да ни даде весело сърце и в наши дни да има мир в Израиля през дните на вечността;
26 да запази милостта Си към нас и в свое време да ни избави!6
27 От два народа се гнуси душата ми, а третият не е народ:
28 това са седещите на планина Сеир, филистимците и глупавият народ, който живее в Сикими.7
29 Учението за мъдрост и благоразумие написах в тая книга аз, Иисус, син Сирахов, иерусалимец, който изля мъдрост от сърцето си.
30 Блазе ономува, който ще се упражнява в тия поуки, - и който ги тури в сърцето си, ще стане мъдър;
31 ако пък ги изпълнява, ще възмогне всичко; защото светлината Господня е негов път.
7 Иоан 4:9