1 И в четиринайсетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим излезе против всички укрепени градове на Иудея и ги превзе.1
2 Тогава асирийският цар проводи Рабсака с голяма войска от Лахис в Иерусалим при цар Езекия; и той се спря при водопровода на горния водоем по пътя за нивата на тепавичаря.2
3 И излезе при него Елиаким, Хелкиев син, началник на двореца, и писарят Севна, и летописецът Иоах, Асафов син.
4 И рече им Рабсак: кажете на Езекия: тъй казва великият цар, цар асирийски: какво е това упование, на което се ти уповаваш?
5 Аз мисля, че това са само празни думи, а за война са потребни съвет и сила: и тъй, на кого се ти уповаваш, че си се отметнал от мене?3
6 Ето, ти мислиш да се облегнеш на Египет, на тая сломена тръст, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще я промуши. Такъв е фараонът, царят египетски, за всички, които се нему уповават.4
7 Ако ли ми кажеш: уповаваме се на Господа, нашия Бог, - то на тогова ли, чиито оброчища и жертвеници отмени Езекия и каза на Иуда и на Иерусалим: "само пред тоя жертвеник се покланяйте"?
8 И тъй, влез в съюз с моя господар, царя асирийски; - ще ти дам две хиляди коня; можеш ли си достави ездачи за тях?
9 И как искаш да накараш да отстъпи вождът, един от най-малките раби на Моя господар, надявайки се на Египет, зарад колесници и коне?5
10 Та нима без воля Господня тръгнах аз против тая земя, за да я разоря? Господ ми каза: иди против тая земя и я разори.6
11 Тогава Елиаким, Севна и Иоах казаха на Рабсака: говори на рабите си по арамейски, защото ние разбираме, а не ни говори по иудейски, за да чуе народът, който е на стената.7
12 И Рабсак рече: нима само при твоя господар и при тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, също и при людете, които седят по стените, за да ядат с вас поганта си и да пият мочта си.
13 И стана Рабсак и извика с висок глас по иудейски и рече: чуйте думите на великия цар, асирийския цар!
14 Тъй казва царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може ви спаси;8
15 и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: "Господ ще ни спаси; тоя град няма да бъде отдаден в ръцете на царя асирийски."
16 Не слушайте Езекия, защото тъй говори царят асирийски: примирете се с мене и излезте пред мене, и нека всякой яде плода на лозето си и на смоковницата си, и нека всякой пие вода от своя кладенец,9
17 докле не дойда и ви взема в такава също земя, каквато е и вашата земя, в земя на хляб и вино, в земя на плодове и лозя.
18 И тъй, да ви не мами Езекия, думайки: "Господ ще ни спаси". Боговете на народите спасиха ли, всякой своята земя, от ръката на асирийския цар?10
19 Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим? Спасиха ли те Самария от моята ръка?11
20 Кой от всички богове на тия земи спаси земята си от моята ръка? Та нима Господ ще спаси Иерусалим от моята ръка?
21 Но те мълчаха и не му отговаряха ни дума, защото от царя беше дадена повеля: не му отговаряйте.12
22 Тогава отиде Елиаким, син Хелкиев, началник на двореца, и Севна, писарят, и Иоах, син Асафов, летописец, при Езекия, с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсака.
1 4 Царств. 18:13, 2 Парал. 32:1, Сир. 48:20
2 Ис. 7:3
10 4 Царств. 18:33, Ис. 10:9, 37:12
11 Числ. 13:22, 4 Царств. 17:31