1 О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти1
2 като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите.2
3 Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, - планините се топяха от Твоето лице.3
4 Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват.4
5 Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени?5
6 Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда - като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят.6
7 И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си.
8 Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти - наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце.7
9 Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ.8
10 Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Иерусалим е опустошен.9
11 Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени.
12 След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно?10
1 Пс. 96:5, Лук. 10:24, Откр. 22:20
3 Съд. 5:5
6 Пс. 89:6
8 Пс. 78:8
9 Пс. 78:1
10 62:1