1 Когато Пасхор, Емеров син, свещеник и надзорник в дома Господен, чу, че Иеремия изговорил пророчески тия думи,1
2 той удари пророка Иеремия и го тури в клада, що беше до горните порти Вениаминови при дома Господен.2
3 Ала на другия ден Пасхор освободи Иеремия от кладата, и Иеремия му рече: не Пасхор3 те нарече Господ, а Магор Мисавив4.
4 Защото тъй казва Господ: ето, ще те направя ужас за тебе самия и за всички твои приятели, и ще паднат от меча на враговете си, и очите ти ще видят това. И цял Иуда ще предам в ръцете на вавилонския цар, който ще ги откара във Вавилон и с меч ще ги порази.5
5 И ще предам всичкото богатство на тоя град, целия му имот и всичките му скъпоценности; и всичките съкровища на царете иудейски ще дам в ръцете на враговете им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги отнесат във Вавилон.6
6 И ти, Пасхоре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен; и ще отидеш във Вавилон - там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува!
7 Ти, Господи, ме увличаше, - и аз съм увлечен; Ти си по-силен от мене - и надви, и аз всеки ден съм за присмех, всеки се гаври с мене.7
8 Защото, щом заговоря, - викам за насилие, викам за разорение, понеже словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех.
9 И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и - не можах.8
10 Защото аз слушах шушукане от мнозина, заплаха - отвред: заявете, казваха те, и ние ще го обвиним. Всички, които живяха с мене в мир, ме дебнат, не ще ли се спъна: "може би, казват, той ще се улови, и ние ще го надвием и ще му отмъстим".
11 Но с мене е Господ като силен ратоборец; затова моите гонители ще се спънат и не ще надвият; твърде много ще се посрамят, защото постъпваха неразумно; посрамата ще бъде вечна, никога не ще бъде забравена.9
12 Господи на силите! Ти изпитваш праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя Твоето отмъщение над тях, защото Теб поверих делото си.10
13 Пейте Господу, хвалете Господа, защото Той спасява душата на бедния от ръцете злодейски.
14 Проклет да е денят, в който се родих; денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен!11
15 Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: "роди ти се син" и с това го е много зарадвал.
16 И да стане с тоя човек, каквото с градовете, които Господ разруши и не пожали; да чува той утрин писък и на пладне - ридание,12
17 задето ме не уби в самата утроба - тъй че майка ми да станеше мой гроб, и утробата й да останеше вечно бременна.
18 За какво съм излязъл из утробата, за да гледам мъки и скърби, и дните ми да изминават в безславие?13
1 1 Ездр. 2:37, 1 Парал. 24:14
3 "Мир отвред".
4 "Ужас отвред".
8 Иов 32:18, Лук. 24:32, 1 Кор. 9:16-17
9 Иер. 17:18, 23:40
10 Иер. 11:20
11 Иов 3:3
13 Иов 3:11