1 И биде към мене слово Господне в деветата година, десетия месец, в десетия ден на месеца:
2 сине човешки! запиши си името на тоя ден, на тоя същи ден: в тоя същи ден вавилонският цар ще настъпи против Иерусалим.1
3 И изречи против размирния дом притча, и кажи им: тъй казва Господ Бог: тури котел, тури и налей в него вода;
4 тури в него късове месо, всички най-добри късове, бедра и плешки, и напълни с отбор кости;2
5 вземи отбор овци, и наклади под тях кости и вари, докато и костите се разварят в него.
6 Затова тъй казва Господ Бог: горко на кървавия град! горко на котела, в който има бигор и от който бигорът му не се махва! къс по къс го изхвърляйте из него, без да избирате по жребие.3
7 Защото кръвта му е сред него; той я остави на гола скала; не върху земята я пролива, дето би могла да се покрие с прах.4
8 За да възбудя гняв за извършване отмъщението, Аз оставих кръвта му на голата скала, за да се не укрие тя.
9 Затова тъй казва Господ Бог: горко на кървавия град! и Аз ще наклада голям огън.5
10 Притури дърва, разпали огън, развари месото; нека всичко се сгъсти, и костите да се изгорят.
11 И кога котелът остане празен, тури го върху въглища, да се нагорещи, и да се нажежи медта му, и нечистотата му да се стопи в него, и всичкият му бигор да изчезне.
12 Трудът ще бъде тежък; но многото му бигор не ще се махне от него; и в огъня бигорът му ще остане на него.
13 В твоята нечистота има такава гнусотия, че колкото и да те чистя, ти все си нечист; от твоята нечистота ти и занапред не ще се очистиш, докле не утоля върху тебе яростта Си.6
14 Аз, Господ, Аз говоря: това ще дойде, и Аз ще го извърша; не ще отменя, не ще пощадя и не ще се смиля. Според твоите пътища и според твоите дела ще те съдя, казва Господ Бог.
15 И биде към мене слово Господне:
16 сине човешки! ето, Аз чрез пораза ще ти взема утехата на твоите очи; но ти не тъжи и не плачи, и сълзи не проливай;7
17 въздишай мълчаливо, не оплаквай умрелите; но си връзвай превръзка и обувай нозете си с твоите обуща, брадата си не закривай и хляб от чужди не яж.8
18 И след като сутринта говорих на народа, вечерта умря жена ми, и на другия ден направих тъй, както ми биде заповядано.
19 И каза ми народът: няма ли да ни кажеш, какво значение има за нас това, що вършиш?
20 И отговорих им: към мене биде слово Господне:
21 кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще отдам на поругание Моето светилище, опора на силата ви, утеха на очите ви и радост на душите ви, а вашите синове и вашите дъщери, които оставихте, ще паднат от меч.
22 И вие ще вършите същото, що върших аз; брадата не ще закривате и хляб от чужди не ще ядете;9
23 и превръзките ви ще бъдат на главите ви, и обущата ви - на нозете ви; не ще тъжите и плачете, а ще чезнете от вашите грехове и ще въздишате един пред други.10
24 И ще ви бъде Иезекиил личба; всичко, що той е вършил, и вие ще вършите; и кога се сбъдне това, ще познаете, че Аз съм Господ Бог.11
25 А колкото за тебе, сине човешки, то в оня ден, кога взема от тях украсата на славата им, утехата на очите им и радостта на душите им, синовете им и дъщерите им, -12
26 в оня ден ще дойде при тебе спасилият се оттам, за да ти извести в ушите.13
27 В оня ден при тоя спасилия се ще се отворят устата ти, и ти ще говориш и не ще бъдеш вече безмълвен, и ще бъдеш тям личба, и ще познаят, че Аз съм Господ.14
2 Мих. 3:3
4 Бит. 4:10, Иер. 26:4, Пс. 78:3
5 Наум 3:1
7 Притч. 31:10, Сир. 26:16, 1 Кор. 7:29-30
8 Втор. 26:14, Ос. 9:4, Иез. 24:22
10 Иез. 24:22
11 Иез. 12:6
12 Пс. 143:12
13 Иез. 33:21
14 Иез. 15:7, 24:24, 29:21, Ам. 5:13