1 Призори ще загине царят Израилев! Когато Израил беше млад, Аз го обичах и от Египет извиках Сина Си.1
2 Викаха ги, а те отбягваха от лицето им; принасяха жертва на Вааловци и кадяха на истукани.
3 Аз Сам учих Ефрема да ходи, носих го на ръцете Си, а те не съзнаваха, че ги лекувам.2
4 Влечах ги с човешки връзки, с връзки на любов, Аз бях за тях като такъв, който сваля хомота от челюстите им, и кротко им храна подлагах.
5 Няма да се върне той в Египет; но Асур - той ще му бъде цар, защото те не поискаха да се обърнат към Мене.
6 И ще падне меч върху града му, ще унищожи неговите защитници и ще ги погълне за техните замисли.
7 Народът Ми упорствува в отцепването си от Мене, и макар да го призовават към възвишено, той се не издига единодушно.
8 Как ще постъпя с тебе, Ефреме? Как ще те предам, Израилю? Ще постъпя ли с тебе, както с Адама? Ще ти сторя ли, каквото и на Севоим? Превърна се в Мене сърцето Ми, разпали се всичката Ми жалост!3
9 Няма да постъпя според яростта на гнева Си, няма да изтребя Ефрема, защото Аз съм Бог, а не човек; сред тебе е Светият; Аз няма да вляза в града.4
10 Подир Господа те ще тръгнат. Като лъв Той ще издаде гласа Си, ще издаде гласа Си - и ще побързат към Него синовете от запад,5
11 ще полетят от Египет като птици, и от земята Асирийска - като гълъби, и ще ги поселя в домовете им, казва Господ.6
12 Окръжил Ме е Ефрем с лъжа, и домът Израилев - с лукавство; Иуда се държеше още о Бога и верен беше със светиите.7
2 Изх. 13:21, Втор. 1:30-31, 32:11
4 Иер. 31:20, Лук. 19:41, Плач Иер. 3:31
6 Ис. 60:8
7 Ос. 8:11