1 Горко на кървавия град! Той е пълен с измама и убийство; не престава в него грабежът.1
2 Чува се плющене на бич и трясък от въртящи се колела, цвилене на кон и тропот от скачаща колесница.
3 Припка конница, бляска меч и блещят копия! Много убити и купища трупове! Труповете край нямат - препъват се о тях.
4 Това е за многото блудства на приятната наглед развратница, изкусна в магии, която с блудствата си продава народи и с магиите си - племена.2
5 Ето, Аз съм против тебе! казва Господ Саваот. Ще подигна върху твоето лице полата на дрехата ти и ще покажа на народите твоята голота, на царствата - твоите срамоти.3
6 Ще нахвърлям върху ти мръсотии, ще те направя презряна, и на позор ще те изложа.
7 И всеки, щом те види, ще побегне от тебе и ще каже: "разорена е Ниневия! Кой ще я пожали? Де ще намеря утешители за тебе?"
8 Нима ти си по-добра от Но-Амон, който се намира между реките, обиколен с вода, чийто окоп беше морето, и морето му служеше за стена?
9 Етиопия и Египет с безбройно множество други му служеха за подкрепа; копти и ливийци ти идеха на помощ.4
10 Ала и той е изселен, отиде в плен; дори и младенците му са разбити по всички градски кръстопътища; а за първенците му хвърляха жребие, и всичките му велможи са във вериги оковани.
11 Тъй и ти ще се упоиш и ще се скриеш; тъй и ти ще търсиш защита против неприятеля.5
12 Всички твои укрепления са като смоковница с узрели плодове: ако ги стръснат, ще паднат право в устата на оня, който иска да яде.6
13 Ето, и твоят народ у тебе е като жени: на твоите врагове ще се отворят широм портите на земята ти, огън ще погълне твоите завори.7
14 Начерпи вода за през обсадата; укрепвай крепостите си; влез в калта, тъпчи глина, поправи пещта за печене тухли.
15 Там ще те огън погълне, меч ще те посече и ще те пояде като гъсеница, макар и да си се намножил като гъсеници, да си се намножил като скакалци.
16 Търговците у тебе станаха повече от звездите на небето; ала тия скакалци ще се пръснат и ще отлетят.
17 Твоите князе са като скакалци, и твоите военачалници - като рояк мушици, които в студено време се гнездят в стенни пукнатини, и кога изгрее слънце, те се разхвъркват, - и не узнаваш мястото, дето са били.
18 Спят твоите пастири, царю асирийски, почиват твоите велможи; твоят народ се пръсна по планини, няма кой да го събере.
19 Няма лек за твоята рана, люта е твоята язва. Всички, които чуят вест за тебе, ще ръкопляскат за тебе, защото върху кого не се е простирала непрестанно твоята злоба?
4 Ис. 18:1
7 Иер. 50:37, 51:30