1 А Макавей и които бяха с него, под водителство на Господа, пак заеха храма и града,
2 а построените от инородци на стъгдата жертвеници и капища събориха.
3 Като очистиха храма, въздигнаха друг жертвеник; като разпалиха камъни и взеха от тях огън, принесоха жертва след двегодишно прекъсване, направиха кадилница и светилници и положиха хлябове на предложението.
4 Като направиха всичко това, те се молиха на Господа, падайки ничком, да не изпадат вече в такива неволи; ако пък някога и съгрешат, Той да ги накаже милостиво, а да ги не предава на богохулни и жестоки езичници.
5 В същия ден, в който беше осквернен храмът от иноплеменниците, стана и очистването на храма, на двайсет и петия ден от същия месец хаслев.
6 И прекараха те във веселие осем дена, както прилича на празник Шатри, спомняйки си, как преди малко са прекарвали същия празник Шатри по планини и пещери като зверове.
7 Затова те с тояги, обвити с бръшлян, и с цъфнали клончета и палми възнасяха хвалебни песни към Оногова, Който спомогна да се очисти мястото Му.
8 И с общо решение и заповед наредиха - целият иудейски народ да празнува тия дни всяка година.
9 Такъв беше краят на Антиоха, наричан Епифан.
10 Сега ще изложим, какво стана при Антиоха Евпатора, сина на тоя нечестивец, като се ограничим само с бедствията от войните.
11 Като прие царството, той предаде управлението на някого си Лисия, главен военачалник на Келе-Сирия и Финикия.
12 Защото Птоломей, наричан Макрон, намери за по-добре да пази справедливост към иудеите, след извършените към тях несправедливости, и гледаше да свършва работите с тях мирно.
13 Затова той биде наклеветен от любимците пред Евпатора и, слушайки навред да го наричат предател, задето оставил поверения му от Филометора Кипър и преминал към Антиоха Епифана, и нямайки почетна власт, от скръб той се отрови и тъй свърши живота си.
14 А Горгий, като стана военачалник в ония места, държеше наемни войски и непрестанно водеше война с иудеите.
15 Заедно с него и идумеите, които владееха сгодни укрепления, безпокояха иудеите и, приемайки при себе си изгонените из Иерусалим, предприемаха войни.
16 А ония, които бяха с Макавея, извършвайки молитви и молейки Бога да им бъде помощник във войната, втурнаха се върху укрепленията на идумейците.
17 И като ги нападнаха силно, завладяха ония места, отмъстиха на всички, които се сражаваха по стените, затриваха всички, които им се случваха насреща, и избиха не по-малко от двайсет хиляди.
18 Не по-малко от девет хиляди побягнаха в две твърде яки кули, снабдени с всичко против обсада.
19 Като остави Симона и Иосифа, а също и Закхея с доста люде, за да ги обсаждат, Макавей сам отиде на такива места, дето беше повече потребен.
20 А ония, които бяха със Симона, бидейки сребролюбци, оставиха се на някои от намиращите Се в кулите да ги подкупят; и, като получиха седемдесет хиляди драхми, позволиха на някои да избягат.
21 Когато обадиха на Макавея за станалото, той събра народните водители и пред тях ги укоряваше, че за сребро продали братята си, като пускали враговете им против тях.
22 Тия именно люде, които бяха станали предатели, той предаде на смърт и веднага завладя двете кули.
23 Имайки постоянно успех в оръжието, което беше в ръцете му, той погуби в тия две укрепления повече от двайсет хиляди души.
24 А Тимотей, преди победен от иудеите, събра твърде многобройна войска от чужденци, събра и немалко конници от Азия и се яви в Иудея с цел да я завладее.1
25 Когато се приближи, тия, които бяха с Макавея, обърнаха се с молитва към Бога, като посипаха с пръст главите си и като се опасаха с вретища през кръста.
26 Падайки ничком при подножието на жертвеника, те Го молеха да бъде милостив към тях, да бъде враг на враговете им и противник на противниците, както казва законът.
27 Като свършиха молитвата, взеха оръжието и отидоха далеч от града; а като се приближиха до неприятелите, спряха се.
28 Щом начена слънце да изгрява, едните и другите влязоха в бой: едните, при своята храброст, имайки залог за успех и победа упованието в Господа, другите - поставяйки яростта за предводител на боя.
29 Когато настана упорна битка, на противниците се показаха от небето пет величествени мъже на коне със златни юзди, и двама от тях предвождаха иудеите:
30 те взеха Макавея помежду си и, закривайки го със своята обружа, запазваха го невредим, а на противниците хвърляха стрели и мълнии, тъй че те, забъркани от заслепеност и слисани от страх, сами се убиваха.
31 Избити бяха двайсет хиляди и петстотин пешаци и шестстотин конници.
32 Сам Тимотей побягна в крепостта, наречена Газара, твърде яка и намираща се под началството на Херея.
33 Макавей и които бяха с него весело обсаждаха тая крепост четири дена.
34 А ония, които бяха в крепостта, уверени, че това място е непристъпно, твърде много злословеха и говореха хулни думи.
35 Призори на петия ден двайсет младежи от Макавеевите люде, пламнали от гняв поради тия злословия, нахвърлиха се храбро върху стената и със зверска ярост убиваха всекиго, който им се паднеше.
36 В смущението хвърлиха се и други върху ония, които бяха вътре, палеха кулите и, като накладоха клади, горяха живи хулителите; други разбиваха портите и, като пуснаха през тях останалата войска, завладяха града.
37 А Тимотея, който се бе скрил в един трап, убиха, както и брата му Херея и Аполофана.
38 Като свършиха това, с песни и славословия поблагодариха на Господа, Който тъй много облагодетелствува Израиля и им дарува победа.