1 Когато изговорих тия думи, пратен ми биде Ангелът, който беше пращан при мене миналите нощи,
2 и ми каза: "стани, Ездра, и чуй думите, които дойдох да ти говоря".
3 Аз рекох: "говори, господарю мой";. И той ми каза: "морето е разположено в пространно място, за да бъде дълбоко и безмерно;
4 но входът в него се намира в тясно място, тъй че прилича на реки.
5 Който би поискал да влезе в морето и да го види, или да владее над него, ако не мине през тясното, как може стигна до широкото?
6 Или друго сравнение: градът е построен и разположен на равнина и е пълен с всякакви блага;
7 но входът в него е тесен и разположен на стръмнина тъй, че отдясно е огън, а отляво - дълбока вода.
8 Между тях, сиреч между огъня и водата, има само една пътека, дето може да се вмести само човешко стъпало.
9 Ако тоя град се даде за наследство човеку, как той ще си получи наследството, ако никога не мине през лежещата на пътя опасност?"
10 Аз казах: "тъй е, Господи!" И Той ми рече: "такъв е и делът на Израиля.
11 За тях Аз създадох света; но, когато Адам наруши Моите наредби, биде определено да стане онова, що бе извършено.
12 И станаха входовете на тоя свят тесни, болезнени, мъчни, както и малки, лукави, пълни с бедствия и изискващи голям труд.
13 А входовете на бъдещия век са широки, безопасни и принасят плод за безсмъртие.
14 И тъй, ако влизащите, които живеят, не влязат в тая теснота и неволя, те не ще получат онова, що е приготвено.
15 Защо, прочее, се смущаваш, когато си тленен, и защо се вълнуваш, когато си смъртен?
16 Защо не прие в сърцето си бъдещето, а прие настоящето?"
17 Аз отговорих и казах: "Владико Господи! ето, Ти определи със закона Си, че праведните ще наследят това, а грешните ще загинат.
18 Праведните ще претърпят теснота, надявайки се за широко, а живелите нечестиво, ако и да са претърпели теснота, няма да видят широкото".
19 И Той ми каза: "няма съдия по-горен от Бога, няма кой да разбира повече от Всевишния.
20 Мнозина гинат в тоя живот, защото немарят за предложения тям Божий закон.
21 Защото Бог строго е заповядал на идещите, кога дойдат, какво да вършат, за да бъдат живи, и какво да пазят, за да не бъдат наказани.1
22 А те не послушаха и Му се възпротивиха, утвърдиха в себе си суетна мисъл;
23 увлякоха се от греховни измами, казаха за Всевишния, че Го няма, не познаха пътищата Му;
24 презряха закона Му, отхвърлиха обещанията Му, нямаха вяра към Неговите обредни наредби, не вършеха Неговите дела.
25 И затова, Ездра, на празните - празно, а на пълните - пълно.
26 Ето, ще дойде време, когато ще се явят личбите, които ти предсказах, и ще се яви невестата, и с появата си ще се покаже, - скривана сега от земята.
27 И всеки, който се избави от изброените по-преди злини, сам ще види Моите чудеса.
28 Защото ще се яви Моят Син Иисус заедно с ония, които са с Него, и останалите ще се наслаждават четиристотин години.
29 А след тия години, ще умре Син Ми Христос и всички люде, които дишат.
30 И ще се върне светът в старото мълчание за седем дни, както е било преди, тъй че никой не ще остане.
31 А след седемте дена ще се събуди заспалият свят, и поквареният ще умре.
32 И земята ще върне ония, които спят в нея, и праха на ония, които мълчаливо в него обитават, а хранилищата ще върнат поверените тям души.
33 Тогава ще се яви Всевишният на съдилищния престол, ще преминат нещастията и ще се изчерпи дълготърпението.
34 Само един съд ще пребъде, истината ще се утвърди, вярата ще се укрепи.
35 След това ще дойде делото, ще се открие въздаянието, ще се издигне правдата, ще престане господството на неправдата".
36 Аз казах: "Авраам пръв се моли за содомците; Моисей - за бащите, които бяха съгрешили в пустинята;
37 след него Иисус - за Израиля в дните на Ахана;
38 Самуил и Давид - за погубваните, Соломон - за ония, които дойдоха за освещението;2
39 Илия - за ония, които получиха дъжд, и за мъртвеца, за да оживее;3
40 Езекия - за народа през времето на Сенахирима, и мнозина - за мнозина.
41 И тъй, ако тогава, когато бе се усилила покварата и бе се умножила неправдата, праведни се молеха за неправедни, защо това да не стане и сега?"
42 Той ми отговори и рече: "сегашният век не е край; често в него няма слава, затова са се молили за немощните.
43 А съдният ден ще бъде край на това време и начало на времето на бъдещето безсмъртие, когато ще премине тлението,
44 ще престане невъздържанието, ще се пресече неверието, а ще възрасте правдата, ще блесне истината.
45 Тогава никой не ще може да избави загиналия, нито да погуби оногова, който е победил".
46 Аз отговорих и казах: "ето моята първа и последна дума: по-добре щеше да бъде, ако се не дадеше Адаму земята, или, след като му е вече била дадена, да беше задържан да не съгреши.
47 Каква полза за човеците - в сегашния век да живеят в скръб, а след като умрат, да очакват наказание?
48 О, какво направи ти, Адаме? Когато ти съгреши, не падна само ти, а и ние, които произлизаме от тебе.
49 Каква нам полза, че ни е обещано безсмъртно време, а сме вършили смъртни дела?
50 Нам е предсказана вечна надежда, а ние, негодните, станахме суетни.
51 Нам бяха приготвени здрави и мирни жилища, а ние живяхме лошо;
52 приготвена бе славата на Всевишния, за да покрие ония, които са живели кротко, а ние ходихме из лоши пътища.
53 Ще бъде показан раят, чийто плод си остава нетленен, и в който има почивка и изцеление;
54 но ние не ще влезем в него, защото се навъртахме в места безплодни.
55 Лицата на ония, които са имали въздържание, ще блеснат по-светло от звездите, а нашите лица са по-черни от тъмнината.
56 Ние не помисляхме през живота си, когато вършехме беззаконие, че след смъртта ще страдаме".
57 Той отговори и каза: "това е помисъл за борбата, която трябва да води родилият се на земята човек,
58 та, ако бъде победен, да претърпи онова, за което ти каза, ако пък победи, да получи това, за което Аз говоря.4
59 То е оня живот, за който Моисей, когато беше жив, каза на народа, думайки: избери си живот, за да живееш.
60 Но не повярваха нито нему, нито на пророците след него, нито на Мене, Който им говорих,
61 че няма да има скръб за тяхната погибел, както ще има радост за ония, за които е приготвено спасение".
62 Аз отговорих и казах: "зная, Господи, че Всевишният се нарича милосърден, защото ще помилува ония, които още не са дошли на свят,
63 и е милостив към ония, които прекарват живот по Неговия закон.
64 Той е дълготърпелив, защото показва дълготърпение към съгрешилите, като към Свое творение.
65 Той е щедър, защото е готов да дава според нуждата,
66 и многомилостив, защото увеличава милостите Си към тия, които сега живеят и към живелите, и към ония, които ще живеят.
67 Защото, ако Той не увеличаваше Своите милости, светът не би могъл да продължава да живее с ония, които обитават в него.
68 Той дава дарове; защото, ако не даряваше според благостта Си, за да могат ония, които са извършили нечестие, да се облекчат от своите беззакония, то не би могла да остане жива нито десетохилядна част от човеците.
69 Той е Съдия, и, ако не прощаваше ония, които са сътворени чрез Негово слово, и не изтребваше многото престъпления,
70 може би, от безбройното множество биха останали само твърде малцина".
2 3 Царств. 8:23, 8:30, 2 Парал. 6:14