1 Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват:1
2 защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.
3 А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?
4 Защото Бог е заповядал и казал: "почитай баща си и майка си"; и "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже".2
5 А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, -
6 той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание.
7 Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки:
8 "тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;3
9 ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човешки".
10 И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте:4
11 не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.
12 Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?
13 А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени;5
14 оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.6
15 А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча.
16 Иисус им рече: и вие ли още не разбирате?
17 Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?
18 А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека;7
19 защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули:8
20 това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.
21 И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.9
22 И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23 Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.
24 А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.10
25 Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
26 А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
27 Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
28 Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.
29 Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.
30 И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери,11
31 тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.
32 А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя.12
33 И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?
34 Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.
35 Тогава заповяда народу да насяда на земята.
36 И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците - на народа.
37 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.
38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.
39 И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.
2 Изх. 20:12, 21:17, Лев. 20:9, Втор. 5:16, Притч. 20:20, Сир. 3:7, Марк. 7:10, Еф. 6:2
6 Ис. 42:19, Иер. 5:31, Лук. 6:39
7 Иак. 3:6
8 Бит. 6:5, 8:21, Марк. 7:21
10 Мат. 10:6, Ис. 53:6, Иер. 50:6, Иез. 34:5-6
11 Ис. 35:5