1 Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;
2 пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.
3 Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;
4 а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;
5 и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
6 А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.
7 Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;
8 а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.
9 Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете.
10 А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.1
11 После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!2
12 А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.3
13 И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.4
14 Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:5
15 и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.6
16 Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
17 също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
18 а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
20 И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
21 Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.7
22 Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
23 Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24 Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
25 и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
26 А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
27 затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
28 вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
29 защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;8
30 а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!9
31 А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,10
32 и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;
33 и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.
34 Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;11
35 защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;12
36 гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
37 Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
38 Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
39 Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
40 А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.13
41 Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;14
42 защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
43 странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
44 Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
45 Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
46 И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.15
6 Рим. 12:6, 1 Кор. 12:7, 12:11
7 Ис. 61:7
8 Мат. 13:12, Марк. 4:25, Лук. 8:18, 19:26
10 Мат. 13:49, 16:27, Деян. 1:11
11 Мат. 20:23
12 Ис. 58:7, Иез. 18:7, 2 Тим. 1:18
13 Притч. 14:31, 19:17, Мат. 10:42
14 Пс. 6:9, Лук. 13:27