1 Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:
2 знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие.1
3 Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа,2
4 и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият;3
5 но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.
6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени,4
7 приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.
8 Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:
9 защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.
10 Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:
11 защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате;5
12 като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.
13 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.
14 Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците6
15 и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.7
16 И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.
17 А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?8
18 Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.
19 Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.
20 А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;9
21 и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;10
22 те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?
23 А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,
24 прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.11
25 А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.
26 И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.12
27 И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
28 защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.13
29 И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.
30 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
31 Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото".14
32 А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.15
33 Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.
34 Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.16
35 Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.
36 След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.17
37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.18
38 Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.
39 И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.19
40 И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?
41 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.
42 Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.
43 А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.
44 И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.
45 След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;
46 ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.
47 И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни.20
48 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
49 И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.
50 А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.
51 И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.
52 Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;21
53 или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?22
54 Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?23
55 Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.
56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
57 А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите.24
58 Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.
59 А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят,25
60 и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели
61 и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.26
62 И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?
63 Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?27
64 Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.28
65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!
66 Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.
67 Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници29
68 и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?
69 А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.
70 Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.30
71 А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.
72 А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.
73 Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.
74 Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.31
75 И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.
1 Марк. 14:1, Лук. 22:1, Иоан 13:1
3 Пс. 40:8
4 Марк. 14:3, Иоан 11:2, 12:3
8 Изх. 12:6, 12:15, Марк. 14:12, Лук. 22:7
10 Пс. 40:10, Марк. 14:18, Иоан 13:21
11 Пс. 21:3, Ис. 53:3, Дан. 9:26
12 Марк. 14:22, Лук. 22:19, 1 Кор. 11:24
13 Мат. 20:28
14 Зах. 13:7, Марк. 14:27, Иоан 16:32
16 Марк. 14:30, Лук. 22:34, Иоан 13:38
18 Пс. 114:3, Иоан 12:27
19 Мат. 20:22, Иоан 5:30, Фил. 2:8, Евр. 5:7-8
20 Марк. 14:43, Лук. 22:47, Иоан 18:3
21 Бит. 9:6, Откр. 13:10
22 Дан. 7:10
23 Пс. 21:2, Ис. 53:2, Дан. 9:26
25 Пс. 26:12, 34:11, Марк. 14:55
26 Мат. 27:40, Марк. 14:58, Иоан 2:19
27 Ис. 53:7, Деян. 8:33
28 Пс. 109:1, Дан. 7:13, Мат. 16:27, Иоан 6:62, Деян. 1:11, Рим. 14:11, 1 Сол. 4:16, Откр. 1:7
30 Марк. 14:68
31 Марк. 14:72