1 А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;1
2 и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.2
3 Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,
4 като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.
5 И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.3
6 Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.
7 И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;
8 затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;4
9 тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,5
10 и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."
11 А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.6
12 И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.7
13 Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?
14 И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.
15 А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;
16 тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.
17 И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос?8
18 защото знаеше, че Го бяха предали от завист.
19 Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.
20 Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби.9
21 Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.
22 Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!
23 Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!
24 Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.
25 И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.
26 Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.10
27 След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници
28 и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;
29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!
30 И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.
31 И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
32 А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.
33 И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,11
34 дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.12
35 А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие";13
36 и седяха, та Го пазеха там;
37 и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.
38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.14
39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава15
40 и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!16
41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:
42 други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;
43 надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.17
44 Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.
45 А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;18
46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?19
47 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.
48 И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;20
49 другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.
50 А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.
51 И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;21
52 и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;
53 и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
54 А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!
55 Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;
56 между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.
57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса;22
58 той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;
59 а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница
60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.
61 А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
62 На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата
63 и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;
64 затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.
65 Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.
66 Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.
1 Пс. 2:2
6 Марк. 15:2, Лук. 23:3, Иоан 18:37, 1 Тим. 6:13
9 Марк. 15:11, Лук. 23:18, Иоан 18:40, Деян. 3:14
10 Марк. 15:15, Иоан 19:1
11 Марк. 15:22, Лук. 23:33, Иоан 19:17, Евр. 13:12
12 Пс. 68:22
13 Пс. 21:19
14 Ис. 53:12
17 Пс. 21:9, 21:18, Прем. 2:18
18 Ам. 8:9
19 Пс. 21:2, Марк. 15:34
20 Пс. 68:22, Иоан 19:29
21 Изх. 26:31, 2 Парал. 3:14, Евр. 10:20
22 Марк. 15:42-43, Лук. 23:50, Иоан 19:38