1 Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.
2 Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си?1
3 Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей?
4 А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне.2
5 Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед.
6 Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена.3
7 Затова ще остави човек баща си и майка си4
8 и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът.5
9 И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.6
10 Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото.
11 Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея;
12 и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува.
13 И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха.7
14 Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.8
15 Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него.9
16 И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.10
17 А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?11
18 Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
19 Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си.12
20 А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини.
21 Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста.13
22 А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
23 И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!14
24 А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие!
25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26 А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси?
27 Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
28 И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.15
29 А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието,
30 и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен.
31 А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи.16
32 Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:
33 ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;17
34 и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
35 Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.18
36 Той ги попита: какво искате да ви сторя?
37 Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
38 Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
39 Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
40 но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.
41 И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.19
42 А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
43 Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
44 и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.20
45 Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.21
46 След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше.22
47 И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме!
48 Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
49 Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те.
50 Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса.
51 И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю!
52 Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.
2 Втор. 24:1, Мат. 5:31, Лук. 16:18
8 Мат. 18:4, 1 Петр. 2:2, 1 Кор. 14:20
10 Мат. 19:15
11 Мат. 19:16, Лук. 18:18
12 Изх. 20:12-17, Втор. 5:17, Мат. 5:21, Лук. 18:20
13 Мат. 6:19
14 Иов 31:24, Иак. 2:5, 1 Тим. 6:17
15 Мат. 19:27, Лук. 18:28
16 Мат. 19:30, Лук. 13:30
17 Мат. 20:18, Лук. 18:31
18 Мат. 20:20
19 Мат. 20:24, Лук. 22:24
20 Марк. 9:35
21 Иоан 13:15, 1 Петр. 5:3, Фил. 2:7
22 Мат. 20:29