1 След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде,
2 и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.1
3 Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.2
4 Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте.3
5 И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!4
6 И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;
7 и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща.5
8 И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;
9 изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.
10 В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:
11 и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.6
12 Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.7
13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли;8
14 обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото вам.
15 И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.
16 Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.9
17 Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.
18 А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;
19 ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди;10
20 обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.11
21 В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.12
22 И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и - комуто Синът иска да открие.
23 И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате.13
24 Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха.14
25 И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?15
26 А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?
27 Той отговори и рече: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си".16
28 Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.17
29 Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?
30 Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
31 Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина.18
32 Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
33 Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили,
34 и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.
35 А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
36 И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
37 Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.
38 И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.19
39 Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40 А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41 Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42 а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
5 Втор. 24:14, Мат. 10:10, 1 Тим. 5:18
8 Ис. 23:1, Иез. 3:6, 26:2, Мат. 11:21
9 Числ. 16:11, Мат. 10:40, Лук. 9:48, Иоан 13:20
10 Пс. 90:13, 1 Иоан 2:13
11 Ис. 4:3, Деян. 12:1, Фил. 4:3
12 Ис. 32:4, Мат. 11:25, 1 Кор. 1:21, 2 Кор. 4:3
13 Мат. 13:16
14 1 Петр. 1:10
16 Лев. 19:18, Втор. 6:5, Мат. 22:37, Марк. 12:29
17 Лев. 18:5
18 Деян. 10:28