1 В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им.
2 Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха?
3 Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.
4 Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим?
5 Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.
6 И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери;1
7 и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята?2
8 Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор,
9 и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш.
10 В една от синагогите Той поучаваше в събота;
11 и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
12 Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си!
13 И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.
14 При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.3
15 Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
16 А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
17 И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
18 А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича?4
19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.
20 И пак рече: на какво да оприлича царството Божие?5
21 Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.
22 И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим.6
23 А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече:
24 подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат.7
25 След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте, -8
26 тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше.
27 И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.9
28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън.
29 И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.10
30 И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.11
31 В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие.
32 И рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша;
33 но Аз трябва да вървя днес, утре и други ден, защото не бива пророк да загине вън от Иерусалим.
34 Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!12
35 Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!
1 Ис. 5:2
9 Пс. 6:9, Мат. 25:41, 1 Кор. 8:3, 2 Тим. 2:19
10 Бит. 28:14, Ис. 2:3, 49:6, 60:3, Мал. 1:11
11 Мат. 19:30, Марк. 10:31, Деян. 10:45, 28:28
12 Мат. 23:37