1 В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите1
2 и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?
3 Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:
4 кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?
5 А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
6 Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.2
7 И отговориха: не знаем, откъде беше.
8 Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
9 И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;3
10 и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.
11 Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.
12 Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.
13 Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.
14 Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.4
15 И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?5
16 Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!
17 Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?6
18 Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
19 И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.
20 И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.7
21 И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;
22 позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?
23 А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?
24 Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.
25 Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.8
26 И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.
27 Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:9
28 Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;10
29 имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;
30 тая жена взе вторият; и той умря бездетен;
31 взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;
32 след всички умря и жената;
33 и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.
34 Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
35 но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,
36 и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.
37 А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.11
38 Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.
39 На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.
40 И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:12
41 как казват, че Христос е син Давидов?
42 А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,13
43 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
44 И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?
45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:
46 пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките,14
47 които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.
3 Ис. 5:1, Иер. 2:21, Мат. 21:33, Марк. 12:1
4 Евр. 1:2
6 Пс. 117:22, Ис. 28:16, Мат. 21:42, Марк. 12:10, Деян. 4:11, 1 Петр. 2:6, Рим. 9:33
8 Мат. 17:27, 22:21, Рим. 13:7
9 Мат. 22:23, Марк. 12:18, Деян. 23:8
10 Втор. 25:5
11 Изх. 3:6, 3:16, Мат. 22:32, Марк. 12:26
13 Мат. 22:44, Пс. 109:1
14 Лук. 11:43, Мат. 23:6, Марк. 12:38-39