1 А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,1
2 ала намериха камъка отвален от гроба.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.
4 И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
5 И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?
6 Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,2
7 говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.3
8 И спомниха си думите Му.
9 И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.
10 Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.
11 И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.
12 Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.4
13 В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,5
14 и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15 И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16 но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17 А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19 И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;6
20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21 а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;7
22 па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23 и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24 и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25 Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!8
26 Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?9
27 И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29 но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30 И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31 тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32 И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33 И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34 да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
36 Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!10
37 Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;
38 но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?
39 Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете.
41 А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?
42 Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.
43 И като взе, яде пред тях.
44 И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.11
45 Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,12
46 и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,13
47 и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;
48 а вие сте свидетели за това;
49 и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.14
50 И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.
51 И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.15
52 Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.
53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
1 Мат. 28:1, Марк. 16:1, Иоан 20:1
6 Мат. 21:11, Лук. 7:16, Иоан 3:2, 6:14, Деян. 2:22
8 Бит. 3:15, 22:18, 49:10-11, Числ. 21:9, Пс. 21:7, 68:10, 21:27, Ис. 50:6, 53:3
9 Пс. 15:8-10, Ис. 40:10, Иер. 23:5, 33:15, Иез. 34:23, 37:24, Дан. 9:24, Мих. 7:20
10 Марк. 16:14, Иоан 20:19, Деян. 13:31, 1 Кор. 15:5
11 Мат. 16:21
12 Иоан 5:39
13 Ис. 53:4, Лук. 24:27
14 Иоан 14:16, 15:26, Деян. 1:4, 1:8
15 Марк. 16:19, Деян. 1:9