1 Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.1
2 Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.2
3 Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.
4 Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:
5 защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?
6 Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)3
7 А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.
8 Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.4
9 Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.
10 А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,
11 защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
12 На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,
13 взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.5
14 А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
15 "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле".6
16 Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
17 Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.
18 Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
19 А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.
20 Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;
21 те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.
22 Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.
23 Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.
24 Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.
25 Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.7
26 Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.8
27 Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.9
28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.
29 А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.
30 Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.
31 Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.10
32 И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.11
33 А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
34 Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?12
35 Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.
36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.
37 Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,
38 за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?"13
39 Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:
40 "Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря".14
41 Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.
42 Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.15
44 А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;
45 и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.
46 Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.16
47 И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.17
48 Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.18
49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.19
50 И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.
1 Мат. 26:6, Марк. 14:3, Иоан 11:2
5 Мат. 21:8, Марк. 11:8, Лук. 19:36
6 Зах. 9:9, Ис. 62:11, Мат. 21:5
7 Мат. 10:39, Марк. 8:35, Лук. 9:24, 14:27
10 Иоан 14:30, 16:11
11 Иоан 3:14
12 2 Царств. 7:13, Пс. 88:37, Ис. 9:7, Иез. 37:25, Дан. 2:44, 7:14, Мих. 5:2, Лук. 1:33
13 Ис. 53:1, Рим. 10:16
14 Ис. 6:9-10, Мат. 13:14, Марк. 4:12, Лук. 8:10, Деян. 28:26, Рим. 11:8
15 Иоан 5:44
16 Иоан 3:19
17 Иоан 3:17
18 Марк. 16:16
19 Иоан 14:10