1 И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
2 Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
3 Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
4 Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.1
5 Докле съм в света, светлина съм на света.2
6 Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,3
7 и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.4
8 А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?
9 Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.
10 Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
11 Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
12 Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.
13 Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.
14 А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите.
15 Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.
16 Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.5
17 Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.6
18 Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал
19 и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?
20 Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;
21 а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.
22 Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.7
23 Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.
24 Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник.
25 Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26 Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?
27 Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28 А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29 Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.8
30 Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите.
31 Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.9
32 Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден.10
33 Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
34 Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.
35 Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий?
36 Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?
37 Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е.
38 А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.
39 А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.11
40 Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи?
41 Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.12
8 Изх. 3:6
9 Притч. 15:29, Ис. 1:15, Мих. 3:4
10 Ис. 42:7
12 Иоан 15:22