1 Като утихна вълнението, Павел повика учениците и, след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде за Македония;
2 а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;
3 там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
4 Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.1
5 Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.
6 А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.
7 И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.2
8 В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.
9 А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв.
10 Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.
11 А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.
12 В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.
13 Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал.
14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит,
16 защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница.
17 А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни.
18 И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас,3
19 служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите:
20 как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите,
21 като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа.4
22 И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там -
23 освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби.5
24 Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат.6
25 И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие.
26 Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички,7
27 защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия.8
28 Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.9
29 Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото;10
30 па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.
31 Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.11
32 А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени.12
33 От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха;13
34 сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце.14
35 С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: по-блажено е да се дава, нежели да се взима.15
36 Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.
37 Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го,
38 наскърбени най-много от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.
1 Деян. 19:29, 27:2
5 Деян. 9:16, 21:11, 1 Сол. 3:3
6 Деян. 21:13, Рим. 8:35, Гал. 1:1, Кол. 1:24, Тит 1:3
9 Ис. 53:12, Иоан 21:15, 1 Петр. 5:2, Рим. 3:25
10 Мат. 7:15, 2 Петр. 2:1
11 Мат. 25:13, Евр. 13:17
12 Еф. 1:18
14 Деян. 18:3, 1 Кор. 4:12, 1 Сол. 2:9, 2 Сол. 3:8