1 Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,
2 които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;1
3 и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.
4 А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
5 На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,
6 първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;2
7 и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?
8 Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светий, им рече: началници народни и стареи израилски!3
9 ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,
10 то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.
11 Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;4
12 защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.5
13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;
14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си
16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;
17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.
18 И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.6
19 Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога - вас да слушаме повече, нежели Бога;7
20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.
21 А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.
22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.
23 Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.
24 А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;
25 Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?8
26 Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник".
27 Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,9
28 за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.10
29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,11
30 като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.
31 И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.12
32 А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.13
33 Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.
34 Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото
35 и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
36 Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,
37 който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.
2 Лук. 3:2
4 Пс. 117:22, Мат. 21:42, Лук. 20:17, Марк. 12:10, 1 Петр. 2:6, Рим. 9:33, Ис. 28:16
5 1 Тим. 2:5-6, 1 Сол. 5:9, Кол. 1:14, 1:20, Деян. 10:43
8 Пс. 2:1
9 Мат. 26:3-4, Лук. 1:35, 4:18, Иоан 10:36, Ис. 61:1
10 Мат. 26:24
11 Деян. 13:46
12 Деян. 16:26
13 Деян. 2:44