Второто съборно послание на св. ап. Петра - Глава  1

  1 Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра:

  2 благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ.

  3 Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство,1

  4 чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, -

  5 затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание,

  6 към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие,

  7 към благочестието братолюбие, към братолюбието любов.2

  8 Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа.3

  9 А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове.4

10 Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,

11 защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.

12 Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас.

13 Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне,

14 знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви.5

15 Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.

16 Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.6

17 Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".7

18 И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.

19 Освен това имаме по-достоверно нещо - пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,

20 като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля.

21 Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци.8


Предишна глава Следваща глава


1 Рим. 8:30

2 1 Иоан 3:16

3 Тит 3:14

4 1 Иоан 2:9

5 Иоан 21:18

6 Лук. 9:32, Иоан 1:14, 1 Кор. 2:13

7 Мат. 17:5, Марк. 9:7

8 1 Петр. 1:10

 


Предишна глава Проект BGphpBible 2.3.6, поддържан от: vanyog.com. Следваща глава