1 Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,1
2 което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания,2
3 за Своя Син (роден по плът от Давидово семе3
4 и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего,4
5 чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи,5
6 между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, -
7 благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии.6
8 Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят;
9 Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас7
10 и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас;
11 защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване,8
12 сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра - ваша и моя.
13 Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.
14 Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи;9
15 тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.
16 Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.10
17 Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив".11
18 Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда;
19 тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.
20 Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.12
21 Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи;13
22 наричайки себе си мъдри, те обезумяха,
23 и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, -14
24 затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;
25 те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.
26 Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено;15
27 също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.
28 А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича,16
29 бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;
30 бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,
31 безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.
32 Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.
2 Ис. 52:7, Наум 1:15, Лук. 1:70, Иоан 1:45
10 Марк. 8:38, 1 Кор. 1:24, 15:2, 2 Тим. 1:8
12 Пс. 18:2
13 Втор. 28:29, Иов 5:14, Ис. 59:10, Еф. 4:18
14 Изх. 32:4, Прем. 12:24, Иер. 2:27
15 Лев. 18:23, 20:16
16 Пс. 80:13, Иер. 7:15, Ос. 9:10, 2 Сол. 2:11