1 Истина говоря в Христа, не лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, -
2 че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце;
3 молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът,1
4 които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;2
5 техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.3
6 Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни,4
7 нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: "от Исаака потомство ще се назове с твое име".5
8 Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство.6
9 Защото думите на обещанието са тия: "по това време ще дойда, и Сарра ще има син".7
10 И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща;8
11 защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия),
12 беше й казано: "по-големият ще робува на по-малкия",9
13 както е и писано: "Иакова възлюбих, а Исава намразих".10
14 Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не.11
15 Защото Той казва на Моисея: "който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля".12
16 И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува.
17 Защото Писанието казва на фараона: "тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя".13
18 И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава.
19 Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?14
20 Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил?15
21 Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг - за долна?16
22 Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си, и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел?17
23 и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава,18
24 помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници?19
25 както и в Осия казва: "ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена - невъзлюбената".20
26 "И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог".21
27 А Исаия се провиква за Израиля: "ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси;
28 защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята".22
29 И, както предрече Исаия, "ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора".23
30 Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата.24
31 А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата.25
32 Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване,
33 както е писано: "ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".26
2 Изх. 4:22, 20:1, 1 Царств. 4:21
10 Мал. 1:2-3
11 Втор. 32:4
12 Изх. 33:19
14 Ис. 46:10, Иер. 49:13
16 Иер. 18:4, 18:6, 2 Тим. 2:20
17 Рим. 2:4
18 Рим. 8:28
19 Рим. 3:29
20 Ос. 2:23, 1 Петр. 2:10
21 Ос. 1:10
22 Ис. 10:22-23
23 Ис. 1:9, Бит. 19:24
24 Рим. 10:20
25 Рим. 11:7
26 Ис. 8:14, 28:16, Пс. 117:22, Мат. 21:44, Марк. 12:10, Лук. 2:34, 20:17