1 Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2 Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.1
3 И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.2
4 Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,3
5 не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,4
6 на неправда се не радва, а се радва на истина;
7 всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.5
8 Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9 Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;6
10 но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
11 Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12 Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.7
13 А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
2 Мат. 6:1
3 Притч. 10:12, 1 Петр. 4:8, Фил. 2:3
5 Гал. 6:2