1 Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.
2 А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, - да не би да тичам, или да съм тичал напразно.1
3 Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже.2
4 Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят, -3
5 тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.
6 А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха.4
7 Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру - на обрязаните5
8 (понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците),
9 и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те - при обрязаните,
10 като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.6
11 А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.
12 Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните.7
13 Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?8
15 Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците;
16 обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.9
17 Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!10
18 Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:
19 чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа,11
20 и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.12
21 Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.13
3 Гал. 4:3
4 Втор. 10:17, 2 Парал. 19:7, Иов 34:19, Деян. 10:34, Рим. 2:11, Еф. 6:9
6 Деян. 24:17, Рим. 15:26, 1 Кор. 9:1
9 Деян. 13:38, Гал. 3:11, Тит 3:7
10 Рим. 3:19, 24
11 1 Петр. 4:2, Рим. 7:6, 2 Кор. 5:15