1 Дойде Ангел Господен от Галгал в Бохим (и във Ветил и при дома Израилев) и (им) каза: (тъй говори Господ:) Аз ви изведох от Египет и ви въведох в земята, за която се клех на отците ви, (че ще ви я дам,) и казах: "няма да наруша Моя завет с вас довека;1
2 вие пък не влизайте в съюз с жителите на тая земя; (на боговете им не се кланяйте, идолите им строшете,) жертвениците им съборете". Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?2
3 Затова казвам: (няма вече да преселвам тия люде, които исках да изгоня,) няма да ги изгоня от вас, и те ще бъдат примка за вас, а боговете им ще бъдат мрежа за вас.3
4 Когато Ангелът Господен каза тия думи пред всички синове Израилеви, народът дигна голям писък и заплака.
5 Поради това и наричат онова място Бохим4. Там те принесоха жертва Господу.
6 След като Иисус разпусна народа, и синовете Израилеви заминаха, (всеки у дома си и) всеки в своя дял, за да получи в наследство земя,5
7 народът служи Господу през всички дни на Иисуса и през всички дни на старейшините, чийто живот се продължи след Иисуса и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той стори на Израиля.6
8 Но когато умря Иисус, син Навинов, раб Господен, на сто и десет години,7
9 и го погребаха в пределите на неговия дял в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планина Гааш;8
10 и когато целият оня народ се прибра при отците си, и настана след тях друг род, който не знаеше Господа и делата Му, каквито бе правил на Израиля, -
11 тогава Израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци;9
12 оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги бе извел из земята Египетска, и се обърнаха към други богове, към боговете на околните тям народи, и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа;10
13 оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и на разни Астарти.11
14 Тогава Господ се разгневи силно против израилтяните и ги предаде в ръцете на грабители, които ги ограбваха; и ги предаде в ръцете на околните тям врагове, и не можаха вече да устоят пред враговете си.12
15 Навред, където и да отидеха те, ръката Господня им беше на зло, както им бе говорил Господ и както им се бе клел Господ. И те бидоха много притеснени.
16 Тогава Господ (им) издигаше съдии, които ги спасяваха от ръцете на техните грабители,13
17 но те не слушаха и съдиите, а блудствуваха след други богове и тям се покланяха (и гневяха Господа), скоро се отбиваха от пътя, по който отците им, покорявайки се на заповедите Господни, вървяха. Те не правеха тъй.14
18 Когато Господ им издигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ ги съжаляваше, като слушаше стенанията им от ония, които ги угнетяваха и потискаха.15
19 Но щом умреше съдията, те изново почваха да живеят по-лошо от бащите си, като отиваха след други богове, да им служат и да им се покланят. Не преставаха от делата си и (не отстъпваха) от лошия си път.
20 Тогава Господ се разгневи силно против Израиля и каза: задето тоя народ престъпва завета Ми, който поставих с отците им, и не послуша гласа Ми,16
21 и Аз няма вече да изгонвам от тях нито един от народите, които остави Иисус, (син Навинов, на земята,) когато умираше, -17
22 за да изпитвам с тях Израиля: ще почнат ли да се държат о пътя Господен и да ходят по него, както се държаха отците им, или не?18
23 И Господ остави тия народи и скоро ги не изгони и ги не предаде в ръцете на Иисуса.
2 Изх. 23:32, 34:13
3 Иис. Нав. 23:13, Изх. 23:33, 34:12
4 Плачещи.
9 Съд. 3:7
10 Притч. 29:18
11 Числ. 25:3, Съд. 8:33
12 Съд. 3:8, Пс. 43:13, Ис. 50:1
13 Съд. 3:9, Деян. 13:20
14 Лев. 17:7
15 Съд. 10:16
16 Съд. 3:8
18 Втор. 8:2, Съд. 3:4, Мат. 6:13