Първото послание на св. ап. Павла до Солуняни - Глава  2

  1 Вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не бе напразно:

  2 макар и пострадали и поругани попреди във Филипи, както знаете, ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд.1

  3 Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство;2

  4 но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим - не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.3

  5 Защото нито с ласкателни думи се отнесохме някога към вас, както знаете, нито с користна умисъл: Бог е свидетел!

  6 Нито човешка слава дирехме - било от вас, било от други:

  7 макар и да можехме да се явим с важност като Христови апостоли, при все това ние бяхме благи среди вас, също както кърмачка се нежно отнася с децата си.4

  8 Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не само благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги.

  9 Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие.5

10 Свидетели сте вие и Бог, как свето, праведно и безукорно постъпвахме пред вас, вярващите,

11 защото знаете, че всекиго от вас, както баща децата си,

12 ние подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава.6

13 Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите.

14 Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Иисуса църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите,7

15 които убиха и Господа Иисуса, и Неговите пророци, и нас изгониха, и Богу не угаждат, и на всички човеци се противят,8

16 които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай.

17 А ние, братя, осиротели от вас за късо време по лице, а не по сърце, с още по-голямо желание се старахме да видим лицето ви.

18 Заради това ние, най-вече аз, Павел, и веднъж и дваж поискахме да дойдем при вас; но попречи ни сатаната.

19 Защото кой е наша надежда, или радост, или венец за похвала? Това не сте ли и вие пред Господа нашего Иисуса Христа при Неговото пришествие?9

20 Да, вие сте нашата слава и радост.10


Предишна глава Следваща глава


1 Деян. 16:22

2 2 Кор. 2:17

3 Иер. 17:10

4 2 Тим. 2:24

5 Деян. 18:3, 1 Кор. 4:12, 2 Сол. 3:8

6 Еф. 4:1, Фил. 1:27, Кол. 1:10

7 Евр. 10:34

8 Мат. 23:34

9 2 Кор. 1:14

10 Фил. 4:1

 


Предишна глава Проект BGphpBible 2.3.6, поддържан от: vanyog.com. Следваща глава