Посланието на св. ап. Павла до Евреите - Глава  2

  1 Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем.

  2 Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата,1

  3 как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него,2

  4 когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?3

  5 Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;4

  6 а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: "що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?5

  7 Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:6

  8 всичко си покорил под нозете му". А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;

  9 но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.7

10 Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.8

11 Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:9

12 "ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".10

13 И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".11

14 А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,12

15 и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.13

16 Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;

17 затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.14

18 Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.15


Предишна глава Следваща глава


1 Изх. 20:1, Деян. 7:38, 53, Гал. 3:19, Евр. 10:28

2 Мат. 4:17, Лук. 1:2

3 Марк. 16:20

4 Мат. 28:18

5 Пс. 8:5-7, 143:3

6 Мат. 27:18, 1 Кор. 15:27

7 Иоан 3:16, Фил. 2:7, 2:11, Откр. 5:9

8 Притч. 16:4, Лук. 24:26, Иоан 1:3

9 Мат. 28:10, Иоан 20:17

10 Пс. 21:23

11 Ис. 8:17-18, 2 Царств. 22:3

12 Иоан 1:14, Рим. 8:3, 1 Кор. 15:54, 2 Тим. 1:10

13 Лук. 1:74, Рим. 8:15

14 Фил. 2:7, Евр. 5:2

15 Евр. 4:15

 


Предишна глава Проект BGphpBible 2.3.6, поддържан от: vanyog.com. Следваща глава