1 След това видях: ето, Агнецът стои на планина Сион, и с Него сто четирийсет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец.1
2 И чух глас от небето като шум от много води и като звук от силен гръм; чух глас на гуслари, които свирят на гуслите си2
3 и пеят като че ли нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи тая песен, освен ония сто четирийсет и четири хиляди, които бяха изкупени от земята.
4 Тия са, които се не оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца,3
5 и в устата им лъст се не намери: те са непорочни пред престола Божий.4
6 И видях друг Ангел да хвърчи посред небето, който имаше вечно евангелие, за да благовести на жителите земни, на всяко племе и коляно, език и народ;
7 той говореше с висок глас: бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд, и поклонете се на Оногова, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.5
8 И друг Ангел последва и казваше: падна, падна Вавилон, великият град, защото напои всички народи с яростното вино на блудството си.6
9 И трети Ангел ги последва, като говореше с висок глас: който се поклони на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си,
10 той ще пие от виното на яростта Божия, вино неразводнено, наляно в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнеца.7
11 Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му.8
12 Тук е търпението на светиите; тук са тия, които пазят заповедите Божии и вярата в Иисуса.
13 И чух глас от небето да ми казва: напиши: блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях.9
14 И видях: ето, светъл облак, и на облака седеше Някой, подобен на Сина Човечески; на главата Си Той имаше златен венец, а в ръката - остър сърп.10
15 И друг Ангел излезе от храма и извика с висок глас на Оногова, Който седеше на облака: прати сърпа Си и пожъни, защото дойде Ти часът за жетва: жетвата на земята е узряла.11
16 И Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята, и земята биде пожъната.
17 И друг Ангел, също така с остър сърп, излезе от храма, който се намираше на небето.
18 И друг Ангел, който имаше власт над огъня, излезе от жертвеника и със силен вик извика към оногова, който имаше острия сърп, казвайки: прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.12
19 И Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия лин на Божия гняв.13
20 И стъпкан биде линът вън от града, и потече кръв от жлеба дори до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадии.14
3 1 Кор. 6:20, 2 Кор. 7:1, 11:2
5 Пс. 32:6, 145:6, Деян. 14:15
6 Ис. 21:9, Иер. 51:8-9, Иез. 16:19
7 Пс. 74:9, Ис. 66:24, Иер. 25:9, Откр. 16:19
8 Ис. 34:10, Мат. 25:41, Иоан 5:29, Откр. 19:3
10 Дан. 7:13
11 Иоил 3:13, Мат. 13:39
12 Откр. 8:5
13 Откр. 19:15
14 Ис. 63:3