1 И взе Самуил съд с елей, изля върху главата му, целуна го и рече: ето, Господ те помаза за цар на Своето наследие (в Израиля, и ти ще царуваш над народа Господен и ще ги избавиш от ръцете на околните им врагове, и ето ти личба, че Господ те е помазал за цар на Своето наследие);1
2 кога си тръгнеш сега от мене, ще срещнеш двама човеци близо до Рахилиния гроб, във Вениаминовите предели, в Целцах, и те ще ти кажат: намериха се ослиците, които ходи да търсиш, и ето, баща ти, като забрави ослиците, безпокои се за вас, думайки: какво стана със сина ми?2
3 Оттам ще отидеш по-нататък и ще дойдеш при Таворска дъбрава, и там ще те срещнат трима човека, които отиват при Бога във Ветил: единият носи три ярета, другият носи три хляба, а третият носи мях с вино;3
4 и те ще те поздравят и ще ти дадат двата хляба, и ти ще ги вземеш от ръцете им.
5 След това ще дойдеш на Божия хълм, дето е филистимската стража (там са филистимските началници); и кога влезеш там в града, ще срещнеш лик пророци, които слизат от хълма, и пред тях псалтир и тимпан, пищялка и гусла, и те пророчествуват;4
6 и Дух Господен ще слезе върху тебе, и ти ще пророчествуваш заедно с тях и ще станеш друг човек.
7 Когато тия личби се сбъднат с тебе, тогава прави, каквото може ръката ти, защото с тебе е Бог.
8 Иди пред мене в Галгал, където и аз ще дойда при тебе, за да принеса всесъжения и мирни жертви; седем дена чакай, докле дойда при тебе, и тогава ще ти посоча, какво да правиш.5
9 Щом Саул се обърна, за да си отиде от Самуила, Бог му даде друго сърце, и всички ония личби се сбъднаха в същия ден.
10 Когато дойдоха до хълма, ето че ги среща лик пророци, и Дух Божий слезе върху него, и той пророчествуваше между тях.6
11 Всички, които го познаваха вчера и завчера, като видяха, че той пророчествува с пророците, казваха си един другиму: какво е станало с Кисовия син? Нима и Саул е между пророците?7
12 И един от ония, които бяха там, отговори и рече: а кой е техният баща? Затова излезе поговорка: нима и Саул е между пророците?
13 И той престана да пророчествува и отиде на хълма.
14 И Сауловият чичо попита него и слугата му: къде сте ходили? Той отговори: да търсим ослиците, но, като видяхме, че ги няма, отбихме се при Самуила.
15 И Сауловият чичо рече: разкажи ми какво ви каза Самуил.
16 И Саул каза на чича си: той ни обади, че ослиците се намерили. А това, което Самуил му каза за царството, не му обади.
17 И Самуил свика народа при Господа в Масифа,8
18 и рече на синовете Израилеви: тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз изведох Израиля из Египет и ви избавих от ръцете на египтяни и от ръцете на всички царства, които ви притесняваха.
19 А вие сега отхвърлихте вашия Бог, Който ви спасява от всички ваши неволи и тъги, и Му рекохте: постави ни цар. И тъй, застанете сега пред Господа според колената си и според племената си.9
20 И заповяда Самуил да минават всички колена Израилеви, и посочено бе с жребие Вениаминовото коляно.
21 И заповяда на Вениаминовото коляно да минава според племената си, и посочено беше Матриевото племе; и довеждат Матриевото племе по мъже, и посочен беше Саул, Кисов син; и търсиха го, ала го не намериха.10
22 И пак попитаха Господа: ще дойде ли той тук? И Господ отговори: ето, той се крие в колите.
23 Затекоха се и го взеха оттам; той застана сред народа, и от рамената си нагоре беше по-висок от всички.11
24 И Самуил рече на целия народ: виждате ли, кого е избрал Господ? Като него няма в целия народ. Тогава целият народ извика и рече: да живее царят!12
25 И Самуил изложи на народа правата на царството, написа ги в книга, и сложи пред Господа. И разпусна целия народ, всекиго у дома му.13
26 Също и Саул си отиде вкъщи, в Гива; и с него отидоха храбрите, до чието сърце се бе докоснал Бог.14
27 А негодниците казваха: та той ли ще ни спаси? И го презряха и му не поднесоха дарове. Но той като че не забелязваше това.15
3 Иис. Нав. 19:12, 1 Парал. 6:77
4 1 Царств. 13:3, 19:20, Числ. 11:25
10 Деян. 1:26
12 Втор. 17:15, 3 Царств. 1:25
13 Втор. 17:15-16, 1 Царств. 8:11