1 Когато Давид свърши разговора със Саула, душата на Ионатана се привърза към душата му, и Ионатан го обикна като душата си.1
2 И него ден Саул го задържа и не му позволи да се върне в бащиния си дом.
3 А Ионатан сключи съюз с Давида, понеже го обикна като душата си.2
4 Ионатан сне горната си дреха, която беше на него, и я даде на Давида, също и другите си дрехи, и меча си, и лъка си, и пояса си.
5 И Давид постъпваше разумно навред, където и да го пратеше Саул, и Саул го направи началник над военните люде; и това се понрави на целия народ и на слугите Саулови.
6 Когато вървяха, при завръщането на Давида от победата над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха да срещнат цар Саула с песни, игри и радостни викове, с тимпани и кимвали.3
7 И жените, които играеха, пееха и думаха: Саул победи хиляди, а Давид - десетки хиляди!4
8 И Саул се много огорчи, и неприятни му бяха тия думи, и той рече: на Давида дадоха десетки хиляди, а мен - хиляди; не му достига само царство.
9 И от оня ден насетне Саул гледаше на Давида подозрително.
10 И случи се на другия ден, та зъл дух от Бога нападна Саула, и той беснееше в къщата си, а Давид свиреше с ръка по струните, както и в други дни; Саул държеше в ръка копие.5
11 И хвърли Саул копието, като си помисли: ще прикова Давида о стената; но Давид отбягна два пъти от него.6
12 И Саул почна да се бои от Давида, защото Господ беше с него, а от Саула отстъпи.
13 И Саул го махна от себе си и го постави свой хилядоначалник, и той излизаше и влизаше пред народа.
14 Във всичките си работи Давид постъпваше благоразумно, и Господ беше с него.7
15 И Саул видя, че той е твърде благоразумен, и се боеше от него.
16 А цял Израил и Иуда обичаха Давида, защото той излизаше и влизаше пред тях.8
17 И Саул рече на Давида: ето по-голямата ми дъщеря, Мерова; ще ти я дам за жена, само бъди ми юнак и води войните Господни. Защото Саул си мислеше: нека моята ръка не бъде върху него, а ръката на филистимци бъде върху него.9
18 Но Давид рече на Саула: кой съм аз, и какъв е животът ми и родът на баща ми в Израиля, та да стана царски зет?10
19 И когато дойде време Сауловата дъщеря Мерова да се омъжи за Давида, дадоха я за жена на Адриела от Мехола.
20 Но Давида бе обикнала другата Саулова дъщеря, Мелхола; и когато обадиха това на Саула, стана му приятно.
21 Саул си мислеше: ще я омъжа за него, и тя ще му бъде примка, и ръката на филистимци ще бъде върху него. И рече Саул на Давида: днес ще се сродиш с мене чрез другата.
22 И Саул заповяда на слугите си: кажете тайно на Давида: ето, царят благоволи към тебе, и всичките му слуги те обичат; затова стани зет на царя.
23 И слугите Саулови предадоха в ушите на Давида всички тия думи. И Давид рече: нима ви се струва лесно да бъдеш зет на царя? Аз съм човек беден и малък.
24 И обадиха на Саула слугите му и рекоха: ето що казва Давид.
25 Тогава Саул рече: тъй кажете на Давида: царят не иска вено, а само сто филистимски краеобрязъци за отмъщение на царевите врагове. Защото Саул имаше умисъл да погуби Давида с ръцете на филистимци.11
26 Слугите му обадиха на Давида тия думи, и Давиду се понрави да стане зет на царя.
27 Още не бяха се изминали определените дни, Давид стана, тръгна той и людете му с него, и изби двеста души филистимци; па донесе Давид техните краеобрязъци, и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет царев. И Саул му даде за жена дъщеря си Мелхола.12
28 Саул видя и узна, че Господ е с Давида (и цял Израил го обича), и че Мелхола, Сауловата дъщеря, обича Давида.
29 И Саул почна да се бои още повече от Давида и стана негов враг през цял живот.
30 И когато филистимските войводи излязоха на война, Давид от самото им излизане действуваше по-благоразумно от всички Саулови слуги, и твърде много се прослави името му.
5 1 Царств. 16:14, 19:9, 19:23
8 1 Царств. 8:20, 2 Царств. 5:2
9 Иис. Нав. 1:18, 1 Царств. 25:28