Ваньо Георгиев

Когато възниква проблем - с него не се сблъсква само един човек. Случват се и глобални проблеми, които засягат всички хора, например, COVID-19.

Това означава че и решението на проблема налага обединяване на усилията на много хора, а при глобалните проблеми - на всички. Но случва ли се такова обединяване на усилията?

По скоро става така: едни изобщо не узнават за проблема, други научават за него, но се съмняват: дали изобщо съществува, дали наистина е проблем, колко е сериозен... Не повярвалите в съществуването и сериозността на проблема, го пренебрегват и естествено - не се включват по никакъв начин в неговото решаване, а когато решаването на проблема изисква и от тях определено поведение, те не го следват. Вместо да са помощници за решаването на проблема, пренебрегващите го се превръщат в част от проблема, а поведението им води до неговото задълбочаване.

Други започват да търсят решение според своите познания и способности - едни доброволно по собствено желание и инициатива, други поради служебно задължение. Да видим какво правят тези, които действат? Те много често действат, защото искат да им се зачетат заслуги, да получат одобрение, заплащане, признание, позиции, титли, награди... И при това обстоятелство, възниква въпросът: дали всяко действие е насочено пряко към решаване на проблема или целта на действията е насочена повече към желаното от действащия постижение?

Бързото решаване на проблем изисква: изучаване, предлагане на идеи за решения, работа по проверяване и осъществяване на идеите. А това е свързано с комуникация: който изучава проблема - да споделя резултатите, на който му хрумне идея - да я сподели, който може да провери или работи по реализиране на идея - да го направи. Комуникацията е най-бърза, когато е открита.

Само че... Хората си правят сметки. Аз имам резултати от изследване и затова трябва да бъда признат за велик изследовател, ще публикувам своите данни, когато имам изгода от това. Аз имам идея, но няма да я споделя, защото искам да спечеля от идеята си. Мога да реализирам идея, но трябва някой да ми плати за това...

И какво се получава? Проблемът стои, дори отнема животи, но хората си правят личните сметки и пазарлъци - уж търсят решение, а в действителност се лутат и си пречат. Описаното поведение би било нормално, ако ставаше дума за идея за обикновена стока, бизнес идея или всичко друго, което може да дава предимства на едни, но не застрашава живота на други. Но когато става дума за справяне с епидемия и спасяване на хора, такова поведение вече не е логично и не е приемливо.

Не трябва да не се публикуват научни данни за болест, само за да бъдат анализирани от тези, които ще напишат с данните собствени "научни" трудове.

Не трябва да не се обсъждат публично идеи за справяне с бедствие, все едно тези идеи са търговска тайна и предмет на патенти.

Не трябва да не се действа, защото от някои действия няма изгода.

Та, коренът на бедите е в човешкото сметкаджийство,  в търсенето на изгода във всяка ситуация, в премълчаването на истината, в преследването на успеха на всяка цена, в хитростите на дребно, "аз на тебе, ако ти на мене"...