Браузър

Разглеждането на хипертекстови документи (уеб страници) се осъществява със софтуерни приложения, наричани браузъри. (Вижте: Браузър - статия в bg.wikipedia.org) Известни браузъри са Internet Explorer (Edge), FireFox, Google Chrome, Safari, Opera и др. Посочените браузъри имат версии за настолни и преносими компютри, и за мобилни устройства.

Унифициран локатор на ресурс (URL) и неговите елементи

За да се отвори в браузър дадена страница, в специално поле за адрес, каквото има във всеки браузър, се попълва адрес на страницата, например, адресът на настоящата страница е:

https://vanyog.com/moodle/mod/book/view.php?id=315&chapterid=99

Адресите на страниците, представляват унифицирани локатори на ресурси (URL) и тяхната структура е предмет на стандарта RFC 3986.

Всеки унифициран локатор на ресурс се състои от няколко части. Нека да представим честите, от които се състои адресът на настоящата страница:

https - е идентификатор на протокол за пренос на данни. В случая това е протокол за шифрован пренос на хипертекстов документ HTTPS. Други възможни протоколи са: протоколът за пренос на хипертекст HTTP, протоколът за пренос на файлове FTP, протоколът за пренос на аудио и видео в реално време RTP и др.

:// - разделител между идентификатора на протокола и останалата част на адреса

vanyog.com - име на сайт (домейн). Понятието интернет сайт е свързано именно с тази част от адресите на страниците. Сайт се нарича група от страниците, които имат в адресите си един и същи домейн. (Повече за домейните - в следващата глава)

/moodle/mod/book/view.php - път до страницата в рамките на сайта. Прилича на абсолютен път до файл, във файловата система, и в много случаи е именно път в дректорията на сървъра до файла на ресурса.

?id=315&chapterid=99 - параметри. Множеството от параметри се отделя от останалата част от адрес със символа ?. Параметрите имат имена и стойности, свързани със знак =. Например: id=315 е параметър с име id и стойност 315. Параметрите се отделят един от друг със знак &. Параметрите имат значение, когато отговорът на сървъра трябва да се съобрази с кодираната в тези параметри информация. 

Унифицираните идентификатори на ресурси (URL) се използват не само за идентифициране на хепертекстови документи, но и за други, достъпни в Интернет: файлове, сайтове или конкретни места в документи. Затова в термина се използва думата ресурс, която има по-общ смисъл от думите: страница или файл.

Нека да посочим още примери за URL-и:

Сайтът на Google има URL: https://www.google.com
Файлът с логото на Google: https://www.google.com/images/branding/googlelogo/1x/googlelogo_color_272x92dp.png
Мястото на посветената на историята на Internet част от статията за глобалната мрежа в Wikipedia: https://en.wikipedia.org/wiki/Internet#History

Обърнете внимание в последния URL има последна част, отделена със знака #. Именно, идентификаторът History след този знак. Той насочва браузъра да "превърти" страницата до конкретното място, имащо този идентификатор. (Частта от универсалния идентификатор на ресурс след знака # се нарича още фрагмент.)

В стандарта за съставяне на URL са предвидени и други части (например: user, password, potr), които, ако има нужда, ще разгледаме, когато се наложи да ги използваме.