Статия в блог от: Ваньо Георгиев

Всички посетители

Преди няколко дена с удовлетворение открих, че публичен достъп до регистрираните от държавната администрация данни за развитието на пандемията от COVID-19 в България е предоставен през портала за публични данни data.egov.bg. Таблици с данните могат да се свалят от адрес: https://data.egov.bg/covid-19?section=8&subsection=16&item=36 Така отпада необходимостта сам, ръчно, число по-число да въвеждам тези данни от други източници в таблицата с която ги анализирам.

Въпреки, че от 24 януари насам регистрираните на ден нови случаи се отчитат както с PCR тестове, така и с антигенни тестове, то същността на отчитания параметър "регистрирани нови заразени за ден" не се променя и динамиката му във времето може да се проследи от началото на регистрирането му до сега.

Сега искам да представя една графика на периодичен модел от вида:

\( B + A sin[ \frac{2 \pi }{T} (x-D) ] \)

Оранжевата линия изобразява синусоидата, която има най-малка сума от квадрати на разликата между нея и регистрираните данни. Над графиката се виждат стойностите на нейните параметри:

B = 127,8 = 12,78% - отместване на хоризонталната ос на синусоидата, която може да се тълкува като среден процент на положителните тестове за цялото време, за което има данни.

А = 95,8 = 9,85% - амплитуда на периодичните колебания.

T = 127,8 дена - период на колебанията.

D - параметър, който, може би, е коректно да се нарече фазово отместване. Неговата стойност има значение за точната позиция във времето на максимумите или минимумите на синусоидата.

И така графиката показва, че макар към деня с номер 325 (28 януари 2021 г.) да е преминат поредния минимум в процента положителни тестове, то след тази дата е започнал следващия период на нарастване на този процент. Ако повярваме на тази графика и на наличието на отразената в нея периодичност, то следващия максимум се очаква да настъпи към 31 март 2021 г. Дали този максимум ще бъде по-голям или по-малък от предишния не може да се каже. Не може да се каже дали след него, със същата тенденция за периодичност  ще последва веднага намаляване.

 Друга интересна графика е графиката на осреднените за седмица, регистрирани на ден нови заразени. Поради наблюдаваната седмична периодичност с максимуми в средата на работната седмицата и минимуми в почивните дни, то средната стойност за дните от понеделник до неделя, може да се считат за достатъчно устойчив параметър, от динамиката на която може да се  правят изводи за цялостното развитие на пандемията.

Ходът на графиката от последните 4 седмици, показва недвусмислено увеличаване на регистрираните нови заразени...

Нека да посоча без да коментирам и една графика от портала за отворени данни: https://data.egov.bg/covid-19?section=8&subsection=18&item=40

И така, вече цяла година живеем в пандемична обстановка. Стараем се да спазваме мерки, които да пречат на разпространението на вируса, но той, както показва анализа на данните, не дава признаци да отстъпва, а точно обратното. Работа на специалистите е да установят причините за наблюдаваните цифри - нов вариант на вируса, спазването на мерките и да прогнозират как ще повлияят имунизациите. 

Всеки, обаче, трябва да приеме, че сме в беда, беда налетяла върху цялото чавечество и за справянето с нея е от значение поведението на всеки. Нетърпеливото очакване за  отмяна на всички мерки и връщане към предишния начин на живот не помага. Разумът изисква мобилизация на силите и продължаване на борбата - не чрез възстановяване, а чрез промяна на предишния начин на живот, намерения, планове, норми на поведение. Трябва да вземаме своите решения не така, сякаш от утре няма да има опасен вирус, а така, че да се справим дори и да го има винаги. Приоритет на всеки трябва да е усвояването на нови умения за новата обстановка (макар че продължила цяла година обстановка едва ли може още да се нарича нова) - умения за предпазване при работа и придвижване, умения за работене и учене дистанционно, общуване.

[ Променено: понеделник, 15 февруари 2021, 21:01 ]