Онлайн курсове

 Информационна среда е среда наситена с източници на информация. Живеем и се обучаваме в такава среда. Ученето в информационна среда има лесно забележими особености. В тази среда за учещия е лесно да намери информация, въпросът е как ще си послужи с нея - ще я използва само за да се справи със ситуацията, която го е подтикнала към търсене и ще забрави, или ще я прибави в своя собствен склад от знания...

Какво мислите за специалистите?

Например: Трябва да се налепят плочки във Вашата баня. Ще потърсите ли специалист плочкаджия, или ще се захванете сами с идеята, че това е проста работа, всеки може да я свърши, следователно и Вие ще се справите.

Но ако се отнася за нещо по-сложно? Например: марковия Ви компютър се самоизключва по средата на работата, която сте подхванали... Няма как, от това не разбирате, отивате в сервиз. Приемат Ви компютъра, бавят се няколко седмици, при връщането плащате услугата, и виждате че са изтрили всичката Ви стара информация, а проблемът се появява отново след седмица ...

Или още по- ... Постъпвате в болница, лекуват Ви, чувствате се по-добре, изписват Ви, след дни Ви става зле, отивате отново на преглед. Оказвате се заразени с устойчиви на антибиотици бактерии ... - случило се при последното болнично лечение.

Да се довериш на специалист е практично и удобно - плащаш си и работата е свършена. Но за съжаление не винаги. Защо?

Живеем в условия на свободна конкуренция и пазар. Специалистите са в конкуренция да продадат най-изгодно своите услуги, с колкото по-малко усилия от тяхна страна и колкото по-скъпо, толкова по-добре. Конкуренцията между тях не е за високо качество и доказване на квалификация и професионализъм, а за Вашето внимание и пари. Качеството и професионализма са толкова, колкото налага пазарът. Добър специалист не е в изгодна позиция да полага големи усилия и старание в работата, ако преобладаваща част от колегите му печелят добре и без такива усилия.

Помислете. Има ли разлика в начина, по който един лекар лекува обикновен пациент и пациент - също лекар? В кой от случаите ще се постарае повече и защо? Или да се върнем на лепенето на плочки. Вие знаете как става, но знаете, че се използват специфични инструменти, с които Вие не разполагате. За да си налепите качествено плочките, ще трябва да инвестирате в необходимите инструменти, да изберете материали, да отделите време за ходене до магазини и работа. Ако не разполагате с време, със сигурност ще потърсите плочкаджия, но при избора му ще се доверите на своите знания за лепенето на плочки и ще следите качеството на работата му на основа на тези знания. Ще му правите забележки, ще изисквате.

И така - излиза, че за да получаваме качествени услуги, трябва ние да знаем достатъчно за тези услуги. Лекарят, когато лекува свой колега се старае повече, защото пациентът му има знания, затова му обяснява повече за същността на болестта и метода на лечение, насочва го към най-доброто, за което знае. Плочкаджията ще се постарае повече, ако клиентът му обосновано и компетентно изисква, конкретни материали, начин на приложението им и т.н.

Начинът да се повлияе на пазара на услуги, в посока да станат услугите по-качествени е да се повиши нивото на знания на клиентите за услугите, които ползват. Знания, учене, образование, курсове ...

Знаещите потребители изискват качествени услуги. Изискванията на потребителите карат предлагащите услуги да  бъдат по-старателни с качеството. Качествените услуги придават добро качество на  живота.

Следователно, образованието е условие за качествен живот.

Дълбоко съм убеден, че в центъра на всяка обучение стои този, който е в ролята на обучаван. Той си е отговорил на въпросите: защо учи, каква цел преследва, колко добре иска да се научи, той решава колко време да отделя за учене, дали да върши всичко, което му се предлага или ще избира само част от дейностите; дали ще бъде честен при демонстриране на наученото или ще си служи с "пищови".

Една форма на учене е сомообучението. При него човек сам търси източници за знанията,  от които има нужда, чете, анализира, упражнява се. Сам оценява напредъка и успеха си, сам решава дали да смени начина си на учене и в каква посока.

Малките деца се самообучават под формата на игри и дейности, без да съзнават, че се обучават. Възрастните учат, когато открият, че имат нужда от това и го правят целенасочено.

Кои са източниците на знания?

Всъщност източници на знания са хора и като цяло знанията се предават от едни хора на други хора. Това предаване е директно чрез общуване между учител и ученик или опосредствано, например, знаещият написва книга, учещият прочита тази книга.

Каналите за предаване на знания от едни хора на други хора са безкрайно разнообразни и с развиването на технологиите стават още по-разнообразни. Освен класическите книги на хартия сега има: Интернет, електронни книги, онлайн курсове, дистанционни форми на обучение, видео уроци, аудио книги, обучителен софтуер. Забележително количество от тези разнообразни източници са достъпни и безплатно.

Но достатъчно ли е сами да търсим информация и сами да използваме тази информация, за да научим достатъчно за постигане на нашите цели? Достатъчна ли е безплатната информация, която можем да намерим?

Мнението ми е "по-скоро НЕ" и ще се опитам да обясня.

Всеки човек иска да бъде оценен, да получи заслужено място сред другите, да бъде уважаван и възнаграждаван. Търсенето на признание е най-преобладаващият мотив за нашето поведение. Ние искаме да покажем какво можем, да бъдем забелязани, да получим награда. Това преследват всички, включително и съставителите и разпространителите на учебни материали. Безплатната информация, на която можем да попаднем е пусната да стигне до нас именно с цел да забележим този, който я е пуснал, да я възприемем като полезна, да потърсим отново същия източник и да го възнаградим с някое наше действие. Безплатната информация се пуска винаги успоредно с друга информация: реклама, предложение за покупка и т.н. Безплатните лекции, например, на известен университет са безплатни и достъпни, за да демонстрират нивото на този университет пред широка публика и с това университетът да привлече кандидат-студенти, желаещи да се обучават на това ниво и да заплатят съответните такси за обучение. От тези лекции, който е любознателен, може да научи много полезно за себе си, но с това няма да получи дипломата и предимствата, които би придобил, ако завърши този университет.

Безплатната информация е "такава каквато е". Този, който я получава, трудно има възможност да възрази за нейната недостатъчност или неточност. Който не плаща, не ползва гаранции, не е защитен.

Безплатната информация може да е заблуждаваща. (Не често, но все пак се случва.) Може да е поднесена или от хора, които сами са заблудени и мислят, че поднасят истина, или от хора, целящи да заблудят, измамят или умишлено да навредят.

Затова безплатната информация трябва внимателно да се филтрира, да се проверява нейната достоверност, актуалност и полезност. Ако една информация е остаряла, неточна или непълна, трябва да се търси друга информация, която да допълни първата, тя отново да се провери и т.н.

Ползването на безплатни източници е отнемащо време усилие. Ако сме решили да се учим от безплатни, откривани тук и там материали, може да напредваме много бавно. Веднъж един материал няма да ни даде точно отговора който търсим, друг материал може да съдържа отговора, но да е неразбираем за нас в момента, трети материал може да съдържа само част от необходимата информация. Няма кого да попитаме, а ако попитаме в свободно достъпен интернет форум, например, може и да не получим отговор, или този отговор да се забави дълго.

Организираното обучение протича по учебен план: изказана цел, обхват, списък на разглеждани теми, разчет във времето, има готови да преподават по този план обучители. По време на обучението може да обсъждате своите затруднения и да получите конкретна помощ. Заплащането на предварително известна цена срещу получаването на до голяма степен гарантиран резултат от организирано обучение може да е по-добра алтернатива на самообучението, което може да е съпроводено с неизвестни предварително трудности, да отнеме неизвестно количество време и усилия, и да доведе до неизвестен резултат.

1. Трябва да се отделя достатъчно време за учене, разпределено в ритмично следващи предназначени само за учене часове.
2. Ученето трябва да съчетава усвояване на:

• концепции, понятия, терминология
• действия
• анализ на ситуации и вземане на решения

3. Да включва повторения, колкото са необходими.
4. Да се водят записки.
5. Да се задават и да се намират отговори на въпроси.
6. Да се прилага за постигане не цели.

Знанието се състои в познаване на понятия. Понятията се изричат с думи. С думи се изказват твърдения за дадената група понятия. Думите подредени в твърдения представляват език. Всяко знание се отразява и възпроизвежда чрез език, така че ученето на който и да е предмет, е и учене на езика, с който се описва този предмет. Така и преподаването на същия предмет се състои в умело използване на езика, за да се предаде точния смисъл на понятията и твърденията, отразяващи истината.

С развитието на технологиите езикът малко е отстъпил ролята си при предаване на знания. Думите и езикът се заместват от образи и движение. Гледането на видеото се предпочита пред четенето на текст. Като изживяване възприемането на движение и звук е по-приятно, но това не променя истината, за ролята на езика. Езикът си остава основна система за описване на знания.

Няма учене без цел. Когато решим да изберем да да кандидатстваме в университет, или да се запишем и започнем да посещаваме учебен курс, ние си поставяме определена цел, например:

• Да получим диплома или сертификат за да ни послужи за израстване в кариера
• Да станем по-умели в работата си
• Да си отговорим на интересуващи ни въпроси
• ...

Нашата цел до голяма степен влияе на избора на курс.

Други обстоятелства, които влияят на избора са: цена, време, авторитет на институцията и преподавателите, нивото на нашите настоящи знания.

Идеален курс би имало ако знаещ, опитен преподавател занимава индивидуално единствен курсист, ако и курсистът, и преподавателят проявяват безкрайно търпение и внимание да изслушват другия и да си кажат всичко, да изпробват и упражнят всичко необходимо, до постигане на преследваната цел.

Но идеален курс не съществува. Или преподавателят не знае всичко, или не успява да го обясни разбираемо, или курсистът е невнимателен, или не достига време...

Обучението е работа, извършвана от две страни - обучаван и обучаващ. В тази работа е задължителна екипност; мотивирани, старателни, действени, честни трябва да са и двете страни. Работата трябва да се извършва със старание, страст, отдаденост и любов, и да завършва с удовлетворение във всяка страна.

Какви слабости наблюдаваме в съществуващите системи за учебни курсове?

• Слаба заинтересованост на обучавани и обучаващи
• Слаба комуникация между обучавани и обучаващи
• Липса на гъвкавост по отношение на време на провеждане, форма, разглеждана материя, ниво и цели на участниците
• Липса на екипност при създаването на курсове - няма моделиране на курсовете от гледната точка на всички специалности, които биха имали значение: педагогика, методика, конкретна предметна област, медиен и графичен дизайн, езикознание и т.н.
• Ниско научно ниво на преподавания материал

Може ли да се предложи нова, интересна, привлекателна и  удовлетворяваща система, без недостатъците, които виждаме?

По отношение на заинтересоваността изглежда може да се направи малко, много са външните фактори, които влияят и понеже това са външни фактори, не се подават на контрол. Ако обучението е платена услуга, то цената на услугата може да е един от лостовете за влияние, по-високата цена повишава заинтересоваността и на обучавани и на обучаващи, но тя може да е и пречка.

Комуникацията зависи от психологичните характери - има хора отворени характери и вродени комуникативни умения, има и затворени, необщителни хора, но при осъзнаване на необходимостта, използване на наличните възможности за комуникация и целенасочени усилия може да се постига подобрение.

Гъвкавостта и екипната работа трябва да се осъзнаят, да се поставят като приоритетни цели и да се преследва тяхното постигане. Правилният мениджмънт, базиран на знание, вдъхновяващ пример, акуратност в планирането и изпълнението на цели и задачи, е условие за формирането на успешни екипи, провеждащи качествени курсове.

Ученето е дейност, която всеки върши сам. Всеки научава толкова, колкото иска да научи и толкова добре, колкото той сам се постарае. Ако оставим настрана задължението на преподавателя да представи учебният материал, ролята му в учебния процес е роля на помощник. Той наблюдава, какво прави всеки обучаван и въз основа на своя опит: съветва, предлага, насочва, насърчава, вдъхновява... Колкото повече време отделя учещия и колкото по-концентрирано и интензивно се занимава, толкова по-високи успехи постига.

Но освен индивидуален характер, ученето има и колективен аспект. Човек се учи по начин, по който и другите около него учат. Сравнява се с тях, показва пред тях наученото, помага им или приема помощ.

Системата за електронни учебни курсове Moodle, която се използва на този сайт, се прави от нейните създатели с мисъл за посочените особености на учебния процес. Moodle е място за среща между учещи и преподаватели. Място, в което всеки учещт върши дейности и усвоява знания, и придобива нови умения именно чрез вършене. Ако искате да научите повече за Moodle, вижте Документация на български.